Читать «Гола в смъртта» онлайн - страница 161

— Предполагам, че мога да разчитам на теб за това — отбеляза Фийни. — Сигурно ще искаш да спиш някъде другаде, а, Далас? Нека изпратя хора да почистят тази бъркотия.

— Добре. — Тя се усмихна, когато котаракът се качи на леглото. — Може би.

— Тежък ден — промърмори Фийни и си засвирука.

— Ето го — прошепна тя и погали котарака. Галахад, помисли си тя, нейния бял рицар.

— Довиждане, хлапе.

— Благодаря ти, Фийни.

Решен да постигне своето, Рурк клекна пред нея. Изчака, докато свирукането на Фийни заглъхна.

— Изпаднала си в шок, Ив.

— Нещо подобно. Започва много да ме боли.

— Трябва да те види лекар.

Тя раздвижи раменете си.

— Мога да взема нещо обезболяващо, но първо трябва да се измия.

Огледа се и спокойно прие вида си. Блузата й беше разкъсана и опръскана с кръв. Ръцете й бяха изподрани, а кокалчетата — подути. Не можеше да ги свие в юмруци. Всички драскотини започваха да я болят, а раната на ръката й, където бе минал куршумът, гореше като огън.

— Мисля, че не съм толкова зле, колкото изглеждам — реши тя. — Но по-добре да проверя.

Когато се опита да се изправи, той я вдигна.

— Започва да ми харесва да ме носиш. Отпускам се, а после се чувствам глупаво. В банята има разни медикаменти.

Тъй като и той искаше да види раните й, я отнесе в банята и я сложи да седна върху тоалетната чиния. Откри силни обезболяващи хапчета в почти празното чекмедже за лекарства. Подаде й едно с чаша вода. После намокри една марля.

Тя вдигна косата си със здравата ръка.

— Забравих да кажа на Фийни. Деблас е мъртъв. Самоубийство. Както казват: налапал пистолета. Що за израз е това?

— Сега не се безпокой. — Рурк проми първо раната от куршума. Гледката не беше приятна, но кървенето вече беше намаляло. Всеки медицински работник можеше да затвори раната за броени минути, но неговите ръце не спряха да треперят.

— Убийците са били двама — намръщи се тя. — Това беше проблемът. Помислих си го, но не му обърнах сериозно внимание. Компютърът показа малък процент за подобна възможност. Каква глупост.

Рурк изплакна марлята и започна да почиства лицето й. Отдъхна си с облекчение, когато откри, че повечето от кръвта не беше нейна. Устните й бяха разцепени, лявото й око вече се подуваше. А едната й скула беше посиняла. Той успя да си поеме въздух.

— Имаш много рани.

— И друг път ми се е случвало. — Лекарството започваше да действа и да облекчава болката й. Тя само се усмихна, когато той я съблече до кръста и започна да проверява дали няма други рани. — Имаш страхотни ръце. Обичам да ме докосваш. Никой не ме е докосвал така. Казвала ли съм ти го вече?

— Не. — Утре едва ли щеше да си спомня какво е говорила сега. Но той щеше да й напомни.

— И си толкова красив. Толкова красив — повтори тя и вдигна кървящата си ръка към лицето му. — Чудя се какво търсиш тук?

Той хвана ръката й и нежно я превърза.

— И аз си задавам същия въпрос.

Тя се усмихна глупаво и се отпусна. „Трябва да напиша доклада си“, помисли си тя. Скоро.