Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 98

Л. Рон Хабърд

— Да, шестнадесет са, с две подстанции. Това е всичко.

— Какво е подстанция?

Кър посочи стълба. Такива стълбове, подредени в редици на равни разстояния един от друг, достигаха чак до хоризонта.

— Този енергопровод се захранва от една водноелектрическа централа на хиляди километри оттук. Използват древен язовир. Компанията смени цялата техника и машинария в централата и днес тя ни осигурява нужната енергия за телепортирането. Това е подстанция.

— Има ли работници там?

— А, не. Само автомати. На континента отвъд океана има още една такава подстанция. Тя също е автоматична.

Джони погледна картата. Беше силно развълнуван, но не го показваше. Преброи пет континента. Всяка мина беше точно отбелязана. Посегна и взе една писалка от предния джоб на Кър.

— С колко машини ще ме обучаваш още?

Кър се замисли за момент.

— Ами… остават сондите, подемните машини…

Джони пое картата и я сгъна така, че върху гърба й да остане празно място. Започна прилежно да записва изброяваните машини.

Когато Кър свърши, той му върна писалката и уж съвсем случайно прибра картата в торбата си.

После се изправи и се протегна. Облегна се назад и каза:

— Разкажи ми още нещо за Психло. Сигурно е много интересно място.

Помощник-началникът на експлоатационния отдел продължи да бъбри безгрижно. Джони слушаше много внимателно. Информацията беше безценна, а прошумоляването на сгънатата карта в торбата му при всяко движение го изпълваше с нови надежди.

Когато трябваше да се изправи сам срещу цялата империя на Психло и да освободи своя народ, и най-нищожните сведения бяха безценни.

Невъобразимият шум на мощните машини ги погълна отново.

ПЕТА ГЛАВА

1

Докато лежеше вечер с поглед, вперен в небето, и наблюдаваше бавното движение на съзвездията, Джони си даваше сметка, че вече е изминала почти една година и трябва да избяга на всяка цена.

Оставаха само три седмици. Пред очите му се редяха кошмарни видения, как Криси слиза в равнината, където — ако случайно оцелееше — щеше да се натъкне на рудника.

Имаше безброй много препятствия. Щеше да бъде невъобразимо трудно, особено като се имаше предвид техниката за издирване, с която разполагаха психлосите. Но той планираше бягството си с неуморна упоритост.

Плановете се усложняваха от основната му цел — освобождаване на Земята от психлосите и възраждане на човешката раса.

Беше буден и когато луната освети цялата клетка, той си даде сметка в какво отвратително място се намира и се самообвини за покорството си.

Ето го тук с нашийник, вързан като куче, заключен зад решетките. Ако изобщо успееше да избяга, бе обречен да го открият и заловят веднага. Но щеше да опита, дори да се наложи да плати с живота си.

Все пак първо трябваше да избяга.

Най-неочаквано само след два дни откри ключа за осъществяване на плановете си. Вече знаеше как да се освободи от нашийника.

По някаква неизвестна за него причина Търл бе настоял да овладее и електронната техника. Обяснението, което му даде, беше глупаво — понякога контролните уреди на машините се повреждали, дистанционните управления изключвали и операторът трябвало сам да се справи с тези проблеми. Самият факт, че Търл му даде това обяснение, означаваше, че то е чиста лъжа. Откакто Джони се обучаваше да работи с другите машини, не беше видял нито веднаж оператор да поправя електронните системи сам. Когато нещо излезнеше от строя, веднага пристигаше една скърцаща триколка със служител от сектор „Електроника“ и бързо отстраняваше повредата. Това, че Търл настояваше Джони също да се научи да го прави и Кър изобщо не се възпротиви, беше загадка. Очевидно имаше намерение да му възложи задача на място, където нямаше да има електронни техници.