Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 97
Л. Рон Хабърд
Джони погледна оператора.
— Случвало ли се е да избухне защитен шлем?
— Гръм и мълния, не! Все още съм жив, нали? И няма да допусна близо до мен да избухне дихателен газ. Слизай от машината ми, идва нов товарен кораб!
Кър отвърза Джони и го отведе под сянката на един от стълбовете на енергопровода.
— С това обучението ти в зоната за телепортиране приключва. Утре с тебе започваме да се учим на истинска работа в мината.
Джони се огледа.
— Каква е онази малка къща там?
Кър проследи погледа му. Тя представляваше малък купол, на задната му част бяха разположени спираловидни охладители.
— О, това е моргата. Компанията изисква всички мъртви психлоси да бъдат телепортирани на родната планета.
Джони прояви интерес.
— Защо — от сантименталност или от семейна привързаност?
— Не, по дяволите, не става дума за такива глупости. На някого е хрумнала щурата идея, че ако враждебно настроена раса се добере до телата на мъртви психлоси, ще разбере тайната на нашата обмяна на веществата. Щяло да бъде опасно. А от практическа гледна точка това си е едно преброяване на персонала. Не искат никакви мъртви души във ведомостите за заплатите. Някой може да прибере паричките. Имало е много такива случаи.
— Какво става с тях, с труповете?
— Просто ги събираме и по разписание ги телепортираме като всички останали товари. Погребват ги на родната планета. Компанията разполага със собствено гробище.
— Сигурно планетата ви е доста хубава.
— Абсолютно си прав — Кър се усмихна широко. — Няма ги тези проклети маски и куполи. Дихателен газ колкото щеш! Цялата атмосфера е от чист дихателен газ. Гравитацията е истинска, а не като тази тук. Всичко е в разкошен виолетов цвят. Женски навсякъде! Ако Търл уреди нещата, когато се върна, ще имам поне десет жени и по цял ден ще си пийвам кербанго и ще се търкалям с тях.
— Нали докарвате дихателния газ на Земята?
— Да, той не може да се произвежда на други планети. Само на Психло. В него има елементи, които се срещат само там.
— Няма ли опасност дихателният газ на Психло да свърши?
— Не — отговори Кър, — съставките му са навсякъде — в скалите, дори в ядрото на планетата и то постоянно отделя все повече и повече от тях. Виждаш ли онези барабани?
Джони погледна пирамидата от барабани, очевидно съвсем наскоро телепортирани от Психло. Товареха ги няколко камиона, снабдени с кранове. Първият влизаше в транспортния кораб с няколко варела в каросерията си.
— Тези барабани заминават през океана — поясни Кър.
— Колко рудника има там? — попита Джони.
Кър се почеса по врата под ръба на предпазния шлем и отговори:
— Мисля, че са шестнадесет.
— Къде се намират? — уж случайно се поинтересува Джони.
Кър понечи да повдигне рамене, но изведнаж се сети нещо. Бръкна в страничния си джоб и извади купчина листове. Беше използвал една карта, за да си води служебни бележки. Цялата беше изпомачкана и омазнена, но означенията върху нея бяха съвсем ясни. Джони за пръв път виждаше карта на цялата планета.
Кър движеше нокът по нея и броеше.