Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 100

Трябваше със сигурност да държи Нъмф в ръцете си, защото бъдещите му действия положително щяха да предизвикат много подозрения.

Беше си загубил времето с фабрикуването на фалшиви данни за опасност от бунт. Така или иначе, цялата тази история вече не бе толкова важна. След неговата заповед няколкото бойни самолета долетяха от другите рудници. Беше свалил оръжието от тях и сега ги държеше под ключ. Единственият разузнавателен самолет се намираше под негово лично разпореждане. Данните от последния му полет го бяха накарали да засияе.

Красивата златна жила беше на мястото си. Виждаше се с просто око, лъснала на повърхността на тридесет и пет метра от ръба на висока близо седемстотин метра стръмна скала. Чисто бял кварц, изпъстрен с буци и жилки блестящо злато! При някакво силно земетресение горният пласт на скалата се беше откъртил, бе пропаднал в дълбокия каньон и разкрил скритото под него богатство. Вероятно намиращият се по-нагоре древен вулкан някога бе изригнал гейзер от чисто течно злато, което се бе стекло по склона и с времето скалните наноси го бяха покрили съвсем леко. През вековете потокът беше подкопал скалата и предизвикал свличане.

Местоположението на жилата имаше няколко недостатъка. Проучванията на подстъпите към нея показаха наличие на уран, което я правеше недостъпна за всеки психло. Склонът, където се таеше жилата, беше толкова стръмен, че до нея можеше да се достигне само със спусната отгоре платформа. Под нея щеше да зейне почти 650-метрова пропаст, а вилнеещите в каньона ветрове щяха да я блъскат на всички страни. На върха на скалата пространството за разполагане на машините беше крайно недостатъчно и самата работа с тях щеше да бъде много рискована. При нормални обстоятелства щяха да загинат поне няколко миньори.

Търл искаше само каймака. Нямаше намерение да дълбае навътре към следващата каверна. Стигаше му и това, което се бе показало на повърхността. Сигурно беше поне един тон злато.

При сегашните цени на планетата Психло, чиито оскъдни запаси от злато го правеха безкрайно ценно, находката му щеше да струва най-малко сто милиона кредита. Пари, с които можеше да се дават подкупи и да се купува всичко, да се отворят вратите към неограничена власт.

Той знаеше как да се добере до златото. Вече дори имаше разработен план за телепортирането му на родната планета, без да бъде разкрито. А там лесно щеше да си го вземе.

Пак погледна направените от разузнавателния самолет снимки, фалшифицира умело датите и мястото, след което ги скри между останалите безобидни и скучни папки с документи.

Но за да бъде сигурен в успеха, трябваше да държи в ръцете си и Нъмф. Това щеше да му гарантира, че ако се получи някакъв фал, той ще го защити.

Искаше по някакъв начин да намали и десетгодишната си присъда — именно така възприемаше назначението си тук, — за да остане на тази планета само още една година.

Нъмф очевидно беше забъркан в нещо, свързано с Найп и неговата работа в счетоводството на родната планета. В изводите си Търл беше стигнал дотук. Сега седеше превит над бюрото си и мислеше.