Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 46

Едната книга вероятно представляваше детски буквар. Другата също беше за деца. Книги за подрастващи.

Животното упорито гледаше в обратна посока. Разбира се, беше безсмислено да се опитва да разговаря с него…

Изведнаж нещо проблясна в съзнанието му.

То го приближаваше още повече към целта. То говореше! Сега си спомни. Онова странно квичене на животно, хванато в капан, приличаше на говор!

А ето че тук имаше и книги!

Обърна лицето на животното към себе си и го накара да го погледне. Посочи с лапа книгите, а след това главата му.

То не даваше вид, че разбира.

Търл натика книгата под носа му и направи същото движение. Очите на животното продължаваха да гледат неразбиращо.

То или не искаше, или не можеше да чете.

Продължи експеримента. Ако тези същества наистина бяха в състояние да четат и да пишат, плановете му със сигурност щяха да успеят. Започна да прелиства страниците пред лицето му. Никаква реакция.

Но все пак то притежаваше тези книги. Бяха негови, а не можеше да чете. Може би ги бе взело заради картинките? Накрая все пак постигна някакъв успех. Докато Търл му показваше рисунка на пчела, в очите му проблясна интерес. Показа му друга, този път на лисица, и то отново разбра. Извади втората книга, в която нямаше картинки, а само букви — те явно не му говореха нищо.

Всичко беше ясно. Прибра малките книги във вътрешния си джоб.

Търл вече знаеше какво да направи. В базата на древните чинкоси можеха да се намерят и дискове, записани на човешки език. Не се бяха досетили да отбележат какво яде човекът, но с езика му се бяха занимали доста подробно. Какво друго можеше да се очаква от тях! Никога не са могли да разберат кое наистина е важно и мислите им постоянно са витаели из стратосферата.

Програмата за утре беше ясна. Всичко се подреждаше от хубаво по-хубаво.

Търл провери нашийника и въжето, заключи здраво клетката и си отиде.

6

Нощта беше студена и влажна, направо отвратителна.

Джони вися на решетките часове наред, отвращаваше се от самата мисъл да стъпи на пода. Цялата клетка беше покрита с кал. Водната струя бе изкарала всичката мръсотия от басейна. Калта достигаше до над глезените му.

Накрая силите му не издържаха, той се предаде и легна в нея.

Сутринта слънцето понапече и калта започна да засъхва. Наводнението бе отнесло двата мъртви плъха настрани, но те ни най-малко не интересуваха Джони.

Организмът му още не се беше възстановил от обезводняването и силното слънце правеше жаждата му нетърпима. Той погледна калната, мътна вода в басейна — в нея плуваха всякакви боклуци от пода на клетката. Дори не можеше да си представи, че нещо ще го застави да пие от нея.

Седеше сломен до решетката, когато се появи чудовището.

То спря пред вратата и погледна вътре. В лапите си носеше някакъв метален предмет. Огледа пълната с кал клетка и за момент Джони си помисли, че може би ще осъзнае невъзможността да се живее в такова отвратително кално и влажно място.