Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 44

5

Във великолепно настроение Търл седеше на бюрото си и прехвърляше формулярите.

Нещата се нареждаха просто чудесно. Методите на службата за сигурност винаги даваха желания резултат. Винаги! Вече беше научил точно каквото искаше — онова нещо пиеше вода, като топеше раменете и главата си в нея. И което беше още по-важно — вече знаеше, че яде сурови плъхове.

Това безкрайно улесняваше нещата. Ако около лагера въобще имаше някакви животни, то бяха плъховете.

Помисли си, че той също би могъл да научи чинкосите на някои неща. Беше наистина елементарно да оставиш човешката твар да избяга и сетне да я проследиш с разузнавателна сонда от въздуха. Разбира се, не му беше приятно да бъде на открито с маска на лицето и при това да тича. В сравнение с един психло животното беше сравнително бавно, но въпреки всичко се умори. Не е лесно да се натоварваш физически, когато маската затруднява дишането ти.

Все пак беше доволен, че не е забравил как се хвърлят мрежи, колкото и старомодно да изглеждаше това занимание. Не искаше втори път да го зашеметява с лъчев пистолет, защото то изглеждаше прекалено крехко и може би нямаше да оживее.

Започваше да научава някои неща.

Замисли се колко ли плъха на ден изяжда. Лесно щеше да разбере и това.

Погледна с отегчение доклада пред себе си. Изчезналият трактор беше открит заедно с шофьора му на дъното на шахта, дълбока три километра. Напоследък много служители намираха смъртта си в тях. Главното управление щеше да вдигне страхотна олелия, когато разбере колко ще струва замяната на работниците. Но това не можеше да развали настроението му — то беше част от неговия план.

Увери се, че е свършил всичко, и подреди бюрото си в края на работното време.

Отиде до касата и избра най-малкия лъчев пистолет. Зареди го и нагласи регулатора на минимална ударна сила.

Почисти маската си с някаква кърпа и смени капсулата с дихателен газ.

След това излезе навън.

Само на около деветдесет метра от лагера видя първия плъх. Търл беше известен с точния си мерник още в училищния отбор по стрелба и въпреки че целта се движеше бързо, откъсна главата на животното с първия изстрел.

Петдесетина метра по-нататък от една канализационна тръба изскочи друг плъх, който бе обезглавен още във въздуха. Измери разстоянието до него — четиридесет и две психлоски крачки. Все още имаше точно око. Ловът на тези животни беше безинтересен, но все пак трябваше да си майстор, за да можеш да ги улучиш в движение.

Два плъха. Като начало бяха достатъчни.

Търл огледа омразния пейзаж. Всичко бе в жълто, синьо и зелено. Време беше да се отърве от него.

В чудесно настроение се отправи към старата зоологическа градина горе на хълма.

Костните му устни се разтвориха в усмивка. Животното беше там, свито в далечния ъгъл на клетката, и го гледаше злобно. Злобно ли? Да, така беше. За пръв път Търл забеляза, че то може да проявява някакви чувства.

Какво ли беше правило в негово отсъствие?

Спомни си, че бе успяло да вземе торбите си и ги бе притискало до себе си, докато го носеше подмишница към клетката. Сега седеше върху тях и правеше нещо. Прелистваше две книги. Книги? Проклета мъглявина, откъде беше взело книгите? Нашийникът и въжето си бяха на мястото. Нищо, когато му дойде времето, щеше да разбере и това. Най-важното е, че пленникът си е на мястото.