Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 45

Търл се приближи, като се усмихваше под маската. Повдигна високо двата плъха и му ги подхвърли.

То обаче не се нахвърли гладно върху тях. Дори се отдръпна. Е, не можеш да очакваш благодарност от едно животно. Но това е без значене. Търл не искаше да му благодарят.

Той отиде до стария циментов басейн на мечките. Изглеждаше здрав. Провери тръбите. Водопроводът беше наред.

Излезе от клетката и затърси крановете сред гъстата растителност. Накрая намери един от тях и го завъртя. Той поддаде трудно, защото не беше използван цяла вечност, и Търл се уплаши да не го откъсне с огромната си сила.

Отиде до близкия гараж, донесе оттам малко проникваща смазка и намаза целия кран. Сега вече успя да го отвори, но не се случи нищо.

Търл проследи тръбите, които водеха към един стар резервоар, построен от чинкосите. Примитивната му изработка го накара да поклати презрително глава. Имаше помпа, но акумулаторът й отдавна беше свършил. Махна капака и го смени. Да бъдат благословени всички звезди, в Междугалактическата не си падаха по нововъведенията. Този тип акумулатори се използваше и сега.

Включи помпата, но отново не потече вода. Накрая стигна и до водохранилището. Всмукващата тръба просто не беше потопена във водата. Той разреши проблема с един ритник.

Чу как в резервоара навлиза вода, басейнът в клетката долу започна бързо да се пълни. Търл се ухили. Един истински миньор може да оправи с всякакви тръби. Не беше загубил формата си дори и в тази област.

Върна се обратно в клетката. Нивото на водата в басейна бързо се покачваше и от силната струя на места се образуваха водовъртежи. Беше мътна, защото имаше много пясък, но все пак беше вода.

Басейнът преля и калта потече по пода на клетката.

Животното в паника събираше нещата си и се опитваше да ги закачи по решетките, за да не се намокрят.

Търл се върна и завъртя крана обратно. Изчака малко, докато се напълни и резервоарът, и го затвори напълно.

Цялата клетка беше наводнена. Водата изтичаше между решетките. Това трябваше да е достатъчно.

Търл зашляпа към животното. То се беше вкопчило в решетките и се опитваше да се спаси от водата. Беше закачило кожите високо, за да не се измокрят.

В едната си ръка стискаше книгите.

Търл се огледа. Сега май всичко беше наред. Нямаше да е зле да хвърли един поглед на тези книги.

Той посегна да ги вземе, но животното ги прегърна още по-здраво. Търл разярено стисна китката му и те паднаха на земята.

Бяха книги, написани от хора.

Търл ги прелистваше озадачен.

Как е могло животното да се добере до тях? Той замислено присви очи.

Сети се за справочниците на чинкосите. В града имаше библиотека. Може би човешкото същество е живяло в него?

Но книги?! Това поставяше нещата в още по-благоприятна светлина. Може би чинкосите все пак са били прави, че тези животни са разумни същества. Търл не разбра нищо от знаците, но те очевидно бяха предназначени за четене.