Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 237

Нощта се бе спуснала и те обикаляха обезкуражени в тъмнината. Данълдийн с удоволствие се ровеше в купчините метал, представлявали някога коли. Опитваше се да си представи как ли са изглеждали, когато са били в движение. Джони си мислеше за снимките на улицата и сградите, показани му от Търл. Заобиколи постройката и освети с миньорската си лампа околността, но така, че светлината да не може да се забележи отдалеч.

Изведнаж се оказа пред една купчина, по-голяма от другите. Хрумна му, че може би това е танкът, унищожен от бойния самолет. Несъществуващият танк.

Повдигна няколко чима, тъй като целият беше покрит с пясък и трева. Изряза ги много внимателно, за да ги постави после обратно и да не личи чуждата намеса. Това нещо не беше обикновена кола. Стоманата беше толкова дебела, че дори многогодишната ръжда не бе успяла да я разяде. Там, където бяха попаднали бомбите, металът се беше огънал. Никога не бе виждал подобно нещо. Имаше тесен отвор, през който можеше да се стреля, но това бе единствената прилика с истински танк. Прозорците бяха с решетки като на клетките в зоологическата градина. За какво ли е служило това чудо? Отвори с миньорския лост една от вратите и влезе. Вътрешността бе почерняла от експлозията, а металните листове на пода — нагънати. Повдигна един от тях.

Само няколко секунди по-късно Джони имитираше чуруликането на птичка — уговорения с Данълдийн сигнал. Не след дълго шотландецът се появи.

Както можеше да се предположи, при атаката на психлосите Монетният двор на САЩ е потърсил начин да евакуира съдържанието на сейфовете си.

ЗЛАТО! И то в какво количество!

Изключително тежките кюлчета бяха прекарали тук повече от хиляда години. Никой не ги бе открил, защото всички са смятали, че е най-обикновен танк.

Силно развълнувани, двамата мъже се опитваха да ги претеглят с ръце. Ентусиазмът им изведнаж помръкна.

— По-малко от една десета от тона — каза Данълдийн. — Достатъчно ли ще е за Търл?

Джони беше убеден в обратното. Дори за собствения му план нямаше да е достатъчно.

— Все пак парче хляб е повече от нищо — обади се Данълдийн.

Качиха седемдесетте килограма злато на самолета, покриха отново „танка“ с чимове и заличиха следите си по снега.

Вече разполагаха с около сто килограма злато.

Трябваше им тон.

Положението щеше да ги принуди дори да прибягнат до услугите на алхимията — легендата за възможността оловото да се превръща в злато. Така смяташе историкът. И наистина той прекара цялата нощ в безплодни опити да разреши този проблем.

Пасторът посети селото на Джони, за да предупреди хората за вероятността да им се наложи да дойдат в отбранителната база. Предаде на Джони много поздрави от леля Елен. Тя го била предупредила да внимава, когато обикаля всички тези непознати места. Джони усети, че пасторът не е безразличен към леля му, и тайничко в себе си му пожела успех.

Чувствуваха се много зле, защото нямаха възможност да предупредят и останалите хора на планетата.

Ако не успееха, човекът наистина щеше да изчезне.

8

Работата на смяната, застъпила в мината в края на осемдесет и шестия ден, започна както обикновено. Напоследък жилата все повече се стесняваше и като че ли пак щеше да изчезне. Предварително знаеха, че не могат да разчитат на голям успех, но въпреки това всеки безрезултатен ден им носеше голямо разочарование.