Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 235

Съществуваше и проблемът с избитите от Търл коне. Налагаше се една малка група за късо време да улови други и да ги опитоми.

Всички бяха станали отлични стрелци с автомати и базуки.

Под вещото ръководство на неуморимия Робърт Лисицата — истински майстор в организирането на нападения, напредваха бързо.

— Ако пропуснем нещо — постоянно им повтаряше той — и допуснем и най-малката грешка, тези равнини отново ще бъдат прегазени от телепортирани психлоски танкове, а небето над нас ще гъмжи от бойните им самолети. Отмъщението на планетата Психло ще бъде кърваво и безпощадно. Стане ли това, единственият ни изход ще бъде отстъплението в древната отбранителна база, където по всяка вероятност ще умрем от задушаване, защото отровния газ ще покрие цялата Земя. Шансът ни е нищожен. Не бива да грешим. И най-малкият пропуск може да е фатален. Хайде сега да повторим всичко отначало.

Можеше ли една ударна бойна единица от шестдесет души да се справи с цялата психлоска империя? Този въпрос ги караше да влагат двойно повече усилия при обучението. Повтаряха всичко отново и отново.

Но все още не разполагаха с ключа към успеха — златото.

7

В мината се работеше денонощно на три смени. Навлизаха все по-навътре в жилата от бял кварц, но злато нямаше.

На шестдесетия ден я изгубиха. Преди хиляди години земен трус я бе изместил нагоре или надолу, наляво или надясно. Пред тях се изправи гола скала. Жилата беше изчезнала.

Предвиждаха и такава неблагоприятна възможност. Седмици наред бяха изпращали разузнавачи, за да търсят скрити запаси от злато навсякъде в обсега на транспортните самолети.

Надеждата, свързана с намерената преди време от Джони златна монета в банковия сейф в Денвър, се изпари. Повечето от тях имаха само нумизматична стойност и бяха от посребрена мед. Откриха само пет златни, а те ни най-малко не ги доближаваха до изпълнението на задачата — един тон злато.

Няколкото украшения, изровени от някогашен бижутерски магазин, прибавиха към общото количество само още петдесет жалки грама.

Очевидно персоналът на древните мини в планината не е държал златото в сейфовете си. В тях имаше само разписки — „Изпратени толкова и толкова унции на Монетния двор на САЩ в Денвър“ или „Доставени толкова и толкова килограма концентрат за претопяване“.

Данълдийн и още двама шотландци предприеха през нощта много рисковано пътуване до едно място на източния бряг, наричано някога Ню Йорк. Надяваха се да не бъдат засечени от разузнавателния самолет по това време. Повечето сгради бяха срутени, а сейфовете — разбити и изпразнени.

Посетиха и открития от историка Форт Нокс, но там също намериха само развалини.

Данълдийн направи безброй снимки с безценна информация — паднали мостове, купчини камъни и бетон, дивеч, диви говеда, цели армии гризачи и нито следа от хора. Когато разказваше за преживяното, на човек можеха да му настръхнат косите.