Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 239

В кабината имаше три човешки същества. Търл едва сдържаше нетърпението си. Отиде до каросерията. Започна да осветява и да опипва торбите. Злато! Непречистено, необработено, по него все още имаше полепнали люспи кварц… но се виждаха и късове претопено злато.

Изведнаж се опомни, отдръпна се и провери с детектора си торбите за радиация. Бяха чисти.

С опитно око прецени тежестта на товара по огъването на ресорите. Ако не се смята теглото на самите животни — около двеста килограма, и нормалното количество на примесите, оставаха му приблизително деветстотин килограма. Според последните борсови бюлетини поради намалените количества злато цената му на Психло бе скочила на 8321 галактически кредита за унция. Този товар струваше — той можеше да смята наум много добре — около 189 718 800 кредита! Това представляваше не едно, а направо няколко състояния!

Богатство и власт!

Идеше му да подскочи от радост.

Животните още не бяха слезли от кабината. Търл се приближи до нея и ги освети с прожектора си. Тези приятелчета бяха с черни бради!

В действителност това бяха Данълдийн, Дуайт и още един шотландец.

С помощта на жестове Търл се опита да разбере къде е животното Джони.

Не бяха сигурни дали са го разбрали точно, но Дуайт, който знаеше психлоски, подозираше какво го интересува. Нарочно заговори на развален език:

— Джони няма може дойде. Него има катастрофа. Крак ранен. Той каза ние дойде. Много извинява.

Търл малко се стресна от това съобщение, то донякъде объркваше плановете му. Но наистина на една от снимките, направени от разузнавателния самолет днес, се виждаше преобърнат булдозер. За пръв път от много месеци насам на нито една от тях не бе заснет русокосият Джони. Всъщност това не беше толкова важно. Нямаше да попречи на намеренията му. Просто щеше да отложи екзекуцията на момичетата, защото раненият крак не лишаваше животното от парапсихическите му способности. Трябваше да се справи с него. Ако надушеше нещо, щеше да накара останалите да направят сума поразии. Търл можеше да се пребори и с тях, но защо да си създава излишни главоболия!

— Ние помогнем пренесем торби на друг камион — предложи Дуайт.

Това изобщо не влизаше в сметките на Търл.

— Не — отговори той с категорични жестове, които в тъмнината трудно се забелязваха. — Просто ще си разменим камионите. Ясно ли е? Аз ще взема вашия, вие моя.

Тримата шотландци се измъкнаха от огромната кабина на психлоския камион и се прехвърлиха в този на Търл.

Данълдийн пое управлението. Включи двигателя, направи широк завой и потегли обратно по пътя, откъдето бяха дошли.

Търл ги наблюдаваше с усмивка върху костните си устни.

Камионът стигна до ъгъла, зави в една странична уличка и изчезна от погледа му.

Данълдийн бързо натискаше копчетата, за да го насочи надолу по наклона.

Погледна встрани, за да се убеди, че Дуайт и другият шотландец са успели да отворят вратата.

— Скачайте! — изкрещя им той.

Те моментално го послушаха и изхвърчаха навън.

Данълдийн отвори своята врата, скочи, свит на кълбо, и се претърколи няколко пъти по меката трева на улицата.