Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 233

Все още с поглед, прикован в торбата, Търл изпусна дълбока въздишка в маската си.

— Колко е красиво — възкликна той, — колко е красиво!

Постепенно излезе от транса си.

— И така, на осемдесет и деветия ден ще получа един тон злато, нали?

Потупа джоба си, където се намираше дистанционното управление.

— А след това, на деветдесет и третия ден, ще се разплатя с вас.

— Защо с такова закъснение? — попита Джони. — Цели четири дни.

— О, защото ще трябва да свършиш още някои неща — отговори Търл. — Но няма от какво да се страхуваш, животно. На деветдесет и третия ден ще получите заплатите си. Заедно с лихвите. Наведнаж. Давам ти честната си дума!

Изсмя се високо в маската си. Джони разбра, че днес Търл е в приповдигнато настроение, но в никакъв случай не беше луд.

— Ще получиш всичко, което ти се полага, животно! — повтори Търл. — А сега да се връщаме обратно при колата.

Никога през живота си Търл не се бе чувствувал толкова добре. Спомни си как по време на шотландската операция животните се ентусиазираха, когато стана дума за заплащането. А на деветдесет и третия ден той лично ще си оправи сметките с това животно. После ще убие и двете момичета. Няма изобщо да се съобразява и да се страхува от парапсихическите му способности. Великолепно!

— Довиждане, животно! — каза той и потегли в чудесно настроение.

6

Следващите седмици бяха изпълнени с напрежение. Копаеха по продължение на жилата с надеждата да попаднат на нова златоносна каверна, но напразно. Имаше само чист кварц. А без златото плановете им щяха да се провалят.

Случката със стадото коне предизвика негодуването им. Животните бяха опитомени, дресирани и докарани да пасат в академията, докато им дойде времето да бъдат използвани. Шотландците бяха бесни не само заради загубата им, но и поради отвратителната чудовищна постъпка. Всички за сетен път разбраха срещу какъв враг са изправени. За съжаление и останалите психлоси бяха такива. Разузнавачите донесоха сведения и за други осакатени животни около лагера. Не се ли намират момичетата в прекалено голяма опасност? Да, но засега трябваше да стискат зъби, за да може цялостният им план да успее. Това беше от жизненоважно значение, нямаха право да допуснат и най-малката грешка! Ситуацията приличаше на дяволска партия шах с маниаци.

С изключение на набавянето на необходимото злато планът им се развиваше добре.

Ангъс направи ключове за вратите на всички помещения в града. Рискът беше много голям. Разузнавачите се придвижваха тихо в снега, покрити с топлозащитни наметала, вземаха восъчни отпечатъци от ключалките, а после прикриваха следите. Беше опасно по две причини — имаше риск за живота на хората, заели се с тази задача, а и съществуваше вероятност психлосите да заподозрат, че се подготвя нещо.

Използваха възможността да проучат цялата история на проведената преди хиляда години битка. Всички архиви и сателитни снимки вече бяха подредени.

Джони и доктор Макдърмот ги изследваха подробно. Търсеха някаква информация, която биха могли да използват. Прочетоха безброй рапорти на бойни самолети, участвували в неравния бой.