Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 221

Не биваше да се поддава на желанията си, колкото и разклатените му нерви да искаха това. Трябваше да бъде спокоен, разумен и хладнокръвен, не биваше да изпуска положението от контрол.

Най-добре беше да започне изпълнението на плана си за съвършеното престъпление.

Изправи се, изпълнен с непоколебима решителност да изведе нещата докрай.

9

Първата стъпка към организирането на убийството беше да назначи Кър за заместник-директор на планетата. Заповедта беше готова за по-малко от час. Правилникът на компанията предвиждаше такъв пост и беше повече от логично някой да бъде назначен на него.

Търл използва няколко от предварително подписаните от Нъмф празни бланки.

Същата вечер извика Нъмф, закле го да пази пълна тайна и му намекна, че неговите машинации със заплатите и премиалните могат да бъдат разкрити. С това го принуди да си уреди среща с новопристигналия служител Снит.

Той не разкри на Нъмф, че Снит е псевдонимът на агента от Имперското бюро за разследване Джейд, но му даде ясно да разбере, че се налага срещата да се пази в тайна. Тя трябваше да се състои в административната сграда на лагера точно един час преди полунощ. Обясни на Нъмф, че по това време там ще бъде празно.

Успокои го, че ще стои скрит зад завесата в неговия кабинет и ще бди за безопасността му, когато Снит дойде.

Търл наистина беше опитен в подобни операции. Старателно смаза и зареди един безшумен пистолет от тези, които службите за сигурност използваха за тайни убийства. Беше приготвил взривни капсули с дистанционно управление.

Непосредствено преди срещата накара Нъмф да провери дали пистолетът му е зареден и готов за стрелба. Това доста го стресна, но Търл го успокои:

— Ще бъда зад завесата и ще те пазя.

Нъмф седеше зад бюрото и държеше пистолета в скута си. Търл беше скрит зад завесата. Дойде часът на уговорената среща. До този момент Търл бе действувал хладнокръвно, но докато чакаше, нервите започнаха да му изневеряват и клепачите му потрепваха конвулсивно. Ами ако Джейд не дойде?

Изтече една ужасна минута. Сетне още една. Джейд закъсняваше.

След това — о, какво облекчение изпита Търл! — по коридора се чуха стъпки. Разбира се, Джейд сигурно е проверявал дали няма скрити подслушвателни устройства. Какъв глупак, помисли си Търл без всякаква логика — той самият беше направил същото и знаеше, че мястото е чисто.

Вратата се отвори безшумно и Джейд влезе. Главата му беше наведена. Дори не се беше потрудил да се преоблече, носеше мръсните си миньорски дрехи.

— Викали сте ме, ваше планетно превъзходителство.

Нъмф отговори точно така, както беше инструктиран:

— Сигурен ли си, че никой не знае за твоето посещение?

— Да, ваше планетно превъзходителство — смотолеви Джейд.

Какъв цирк, помисли си Търл с презрение.

Той изскочи иззад завесата и се приближи към него.