Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 219

Свърза го с електрическия кабел, чийто свободен край изтегли на повърхността.

Нямаше време. Оставаше най-много половин час до преминаването на разузнавателния самолет, а дотогава димът от експлозията трябваше да се е разсял.

Изтеглиха електрическия кабел за задействуване на детонаторите чак до самолета. Той нареди всички да се качат на борда, за да не пострадат, ако от скалата се отцепи по-голямо парче.

— Готови! — извика Джони.

Натисна контактния ключ.

От скалата изригнаха пламъци и дим. Парчета кварц и скална маса полетяха към другата страна на каньона.

Земята потрепери.

Но скалата остана цяла!

Джони издигна самолета на височината, на която щеше да прелети разузнавачът.

От нея много ясно се виждаше черната дупка в скалата. Наистина изглеждаше, като че ли галерията е стигнала до жилата.

След като се приземиха, започнаха да се движат около машините — създаваха впечатление, че имат много работа. Димът от експлозията се разсейваше бавно в планинския въздух.

В далечината се чуха двигателите на приближаващия разузнавателен самолет.

8

Търл страдаше от тежък махмурлук. Седеше в кабинета си до приемника на данните от самолета и вадеше снимките с почти вдървени лапи.

Цялата нощ се беше мятал в пиянски сън и естествено не беше усетил земетресението. Не му бяха докладвали за него, защото лагерът беше обезопасен срещу такива бедствия, а и трусовете тук, в равнината, бяха много по-слаби, отколкото в планините.

Напоследък едно от малкото му удоволствия беше да разглежда снимките, пристигащи от обекта, въпреки че очевидно работата напредваше бавно и изкопаната скална маса с всеки ден ставаше по-малко.

Не беше напреднал ни най-малко в опитите си да разкрие загадката около пристигането и пребиваването на Джейд. Хвърли толкова енергия и сили, за да разбере какво може да търси един агент на ИБР на тази планета, че здравето му се влоши — отслабна, очите му помътняха и хлътнаха навътре. Ноктите му трепереха неудържимо, когато вдигаше към устните си купите с кербанго. С всеки изминал ден омразата му към тази проклета планета, към синьото небе и планините на хоризонта се увеличаваше. Единствената му радост беше да се заключи в канцеларията си, зорко да провери дали няма подслушвателна апаратура и да разглежда внимателно и с чувство на приятно очакване новопристигналите снимки.

Търл вдигна една от тях към светлината. Нужно му беше известно време, за да осъзнае, че тя е по-различна от предишните. Направо се разтресе от ужас.

Лицевата част на скалата се беше срутила.

Скъпоценната жила беше изчезнала.

Не можеше да я сравни с вчерашните снимки, защото предвидливо ги унищожаваше след получаването им. Опита се да прецени каква част от скалата се е откъртила. Наклонът й вече беше друг. Не се разбираше какво количество скална маса е полетяло надолу.

Видя някакъв отвор. Това сигурно е подземната галерия. Тя минаваше по дължината на жилата.