Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 222

— Здравей, Джейд!

Противникът му едва не припадна. Вдигна поглед.

— Търл? Ти ли си, Търл?

Агентите на ИБР бяха обучени много добре. Веднаж само да видеха едно лице, никога не го забравяха. Търл знаеше, че това приятелче не го е зървало от години, още от времето, когато учеше в миньорското училище и Джейд беше дошъл да разследва някакво престъпление. Беше го разпитвал само веднаж. Но Търл не се остави да бъде подведен. Знаеше, че Джейд поне сто пъти е виждал негова снимка, докато е изучавал досиетата на служителите на планетата и особено това на шефа на службата за сигурност. Търл се усмихна презрително.

Джейд забеляза безшумния пистолет в лапата му и отстъпи назад. Вдигна покритите си със следи от краста лапи към очите си.

— Чакай, Търл! Ти не знаеш…

Какво се опитваше да направи? Да разкопчее ризата си? Да извади скрито оръжие?

Нямаше значение. Търл зае удобна позиция зад Нъмф и насочи пистолета си право към Джейд.

Стреля само веднаж. Смъртоносен изстрел точно в сърцето.

Джейд се опитваше да каже нещо. Искаше да обясни. Но умря, сгърчен и жалък на подгизналия от зелената кръв килим.

Търл изпита удоволствие от убийството. Джейд се беше изплашил! Но нямаше време да се отдаде на приятното чувство.

Обърна се към Нъмф. Владееше се напълно.

Директорът седеше зад бюрото си ужасен. Търл помисли за момент, че това е чудесно забавление, но имаше още работа за вършене.

— Не се притеснявай, Нъмф — каза той. — Този мухльо беше агент на ИБР. Имаше за задача да те разкрие. Но не успя. Ти си в безопасност. Аз ти спасих живота.

Нъмф остави пистолета си върху бюрото. Трепереше целият. Дишаше трудно, но беше обзет от облекчение.

Търл застана откъм пистолета. Бързо вдигна своя.

Очите на Нъмф се разшириха, устата му се отвори, но не издаде нито звук. Не можеше да повярва, че ще умре.

Търл доближи дулото на безшумното оръжие до слепоочието му и дръпна спусъка.

Изстрелът събори Нъмф. Куршумът беше преминал през главата му, от раната бликаше кръв.

Търл хладнокръвно изправи трупа и го просна по лице на бюрото. Нагласи все още потрепващата ръка върху дулото на пистолета. Конвулсиите спряха. Нъмф беше мъртъв.

Търл внимателно постави една от взривните капсули в дулото на пистолета на Нъмф.

Извади от ботуша си друг пистолет. Отиде до трупа на Джейд и го нагласи във вдървената му лапа.

Постави в цевта му друга капсула.

Огледа помещението. Всичко беше наред.

Безшумно, с небрежна походка отиде в залата за отдих. Влезе така, сякаш идваше отвън, дори демонстративно смъкна дихателната си маска. Както обикновено, си поръча купа кербанго. С изненада откри, че има нужда от него.

След няколко минути, когато прозяващият се келнер започна да намеква, че е време да затварят, Търл бръкна в джоба си.

Натисна първото копче. В далечината се чу приглушен гръм. Келнерът вдигна очи и се ослуша.

Търл натисна второто копче. Чу се още една слаба експлозия.

— Прилича на стрелба — каза келнерът.

Някъде в далечината се трясна врата. Очевидно и други бяха чули гърмежите.

— Прав си, точно така — съгласи се Търл и се изправи. — Май се стреляше някъде в лагера! Нека да проверим.