Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 215

Да, всичко вървеше прекалено добре, за да бъде истина.

Площадката до мината беше тъмна.

На нея не се виждаше никой.

Приземи самолета.

Спасителната група изскочи от него.

Светлините на миньорските лампи заиграха на всички страни.

Един от групата изтича до ръба на бездната и в непрогледната тъмнина прозвуча слабият му глас:

— Джони! Лицевата страна на скалата се е откъснала!

6

Насочиха прожектор към новообразувания ръб на скалата. По време на земетресението пукнатината не беше издържала и огромната скала се беше срутила в пропастта.

Стената се спускаше стръмно надолу, скалната козирка липсваше.

Под светлината на прожектора ясно се виждаше широкият край на откъртилата се кварцова жила. Беше чисто бяла. В нея нямаше и грам злато. Златната каверна беше изчезнала безвъзвратно!

Но в момента Джони мислеше само за хората от смяната. Тунелът, който копаеха, не беше стигнал до пукнатината, защото в стената не се виждаше никакъв отвор.

Ако все още бяха живи, сега са хванати в капан някъде под тях.

Джони се втурна към ръба на пропастта. Тя зееше черна, зловещо тиха и празна. Шахтата беше дълбока около тридесет метра.

Той се огледа наоколо и затърси с прожектора.

— Асансьорът! Къде е асансьорът?!

Цялото съоръжение за слизане в мината липсваше.

Потърсиха го надолу по склона на планината. И там го нямаше.

Джони се приближи до дупката. Видя по стените й следите от срутването на кръстосаните греди, за които беше закачена асансьорната клетка.

Тя се виждаше на дъното на шахтата.

— Запазете тишина! — заповяда Джони. Наведе се, постави ръце до устата си и извика: — Ей, там долу! Има ли някой?

Всички се заслушаха.

— Мисля, че чух нещо — каза присъединилият се към тях пастор.

Джони опита отново. Напрегнаха слух, но не бяха сигурни, че чуват нещо. Джони включи радиостанцията и започна да търси връзка. Никакъв отговор. Забеляза в спасителната група Ангъс.

— Ангъс! Вържи с въже една станция и я спусни в шахтата.

Докато той и още двама мъже се занимаваха с това, Джони взе една камера и удължи захранващия кабел.

Ангъс спусна радиопредавателя. Джони даде знак на пастора. Осветлението беше добро — членовете на спасителната група монтираха силни прожектори върху високи метални пръти. Ръката на пастора, която държеше микрофона, трепереше.

— Хей, вие в мината! — извика той.

Микрофонът на спуснатата станция щеше да улови и най-малкия шум долу. Но отговор просто нямаше.

— Продължавайте да опитвате — нареди Джони. Той разви кабела на камерата и я спусна надолу. Робърт Лисицата се отдели от групата и застана пред екрана.

Отначало се виждаха само стените на шахтата — камерата се спускаше бавно надолу. Мярна се една дървена греда, сетне купчина сплетени въжета и накрая асансьорната клетка.

Джони завъртя камерата и я включи на панорамен режим.

Клетката беше празна.

Нощният вятър улови въздишката на напрегнатите мъже, когато с облекчение разбраха, че никой не е загинал в асансьора.