Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 195

Но на деветдесет и третия ден, ха-ха! Не можеше да разчита, че животните няма да проговорят. Не биваше да поема риск, като остави живи свидетели, до които компанията и правителството можеха да се доберат. Животните трябваше да изчезнат от лицето на Земята и този път завинаги.

Търл заспа съвсем объркан от неизвестността около него. Джейд му пречеше да се добере до златото. Само той беше виновен. Но как се извършва съвършеното убийство на един от най-добрите агенти на ИБР? Започнеше ли да разработва някакъв план, веднага му се завиваше свят. Докато разреши този проблем, трябваше да изглежда, сякаш няма по-съвестен и по-опитен в неговата работа. Всички щяха да са убедени, че е най-великият, най-предпазливият и най-подозрителният началник на сигурността, който компанията някога е имала.

Наистина ли полудяваше? Не, просто бе по-умен от останалите.

4

Джони се връщаше у дома.

От малкия товарен самолет разтовариха четири коня в каньона над пасището на селото. Беше толкова студено, че от ноздрите им излизаха струйки пара. Животните бяха опитомени съвсем наскоро и когато им свалиха превръзките от очите, започнаха да удрят с копита замръзналата земя и да цвилят. На такава височина въздухът бе кристално чист, но и мразовит. Падналият през последната буря сняг застла всичко с бяло покривало и планината сякаш бе потънала в неподвижна тишина.

С Джони бяха Ангъс Мактавиш и пасторът Макгилви. Имаше и един пилот, който трябваше да върне самолета, ако се наложи да останат повече от един ден. Те излетяха веднага след като разузнавателният самолет премина над тях и не биваше той да ги засече на другия ден в каньона над селото.

Преди около седмица Джони най-неочаквано се събуди през нощта със странното усещане, че знае къде би могъл да намери уран. Някъде около собственото му село! Не смееше да храни големи надежди, но болестите на неговите хора говореха за наличието му. Количествата може би нямаше да са огромни, но все пак щеше да бъде нещо повече от единственото намерено парче в Юрейван. Той се чувствуваше малко гузен, че използва такъв прозрачен повод, за да посети родното си село, защото имаше и съвсем лични мотиви. Хората трябваше да бъдат преместени и заради радиацията, и поради опасността от евентуални бъдещи бомбардировки.

Джони и останалите мъже претърсиха планините, за да открият подходящо място за живеене, но усилията им се увенчаха с успех едва вчера. Беше едно старо миньорско селище, разположено по-ниско на западния склон, и се свързваше със западните равнини чрез тесен проход. През центъра му минаваше малко поточе. Много от къщите все още бяха със здрави прозорци. Около него дивечът бе в изобилие. И нещо още по-важно — в единия му край имаше тунел, дълъг близо осемстотин метра, който при нужда можеше да послужи за укритие. Върху близкия хълм личаха залежи от въглища. Мястото бе много красиво, а наблизо нямаше и следа от уран.