Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 196

Джони не вярваше, че хората от селото ще пожелаят да се преместят. Опитваше се и преди да ги накара, но дори баща му беше възприел тези приказки като израз на младежката му буйност. Ала беше длъжен да опита отново.

Ангъс и пасторът настояха да дойдат с него. Той им обясни опасността от облъчване, не искаше те да се излагат на този риск. Но Ангъс просто размаха бутилката с дихателен газ и обеща да проверява пътя пред тях много, много внимателно. А пасторът бе достатъчно мъдър и опитен представител на своето съсловие и знаеше, че Джони сигурно ще има нужда от помощ.

Много добре разбираха, че не бива да кацат на поляната край селото. Цял живот хората бяха наблюдавали разузнавателния самолет, прелитал над тях, но една такава машина, видяна отблизо, можеше много да ги изплаши.

Част от изминалата нощ прекараха в обсъждане на плановете си. Ангъс и пасторът бяха инструктирани подробно — никакви действия, които биха могли да стреснат жителите, никакви приказки за чудовища, никакви истории, свързани с Криси. Те щяха да бъдат достатъчно потресени от факта, че някой идва откъм горния каньон, защото всички проходи към селото бяха затрупани от дълбок сняг.

И ето сега тримата ездачи и един тежко натоварен кон се спускаха надолу по пасището. Копитата издаваха едва доловим шум в скърцащия сняг. Изоставените в покрайнините колиби изглеждаха порутени и самотни. Във въздуха се издигаше един-единствен стълб лютив дим. Къде ли бяха кучетата?

Джони дръпна юздите и спря. Оборът на конете беше празен. Вслуша се внимателно и чу шум под навесите зад него. Може би бяха там? Погледна към кошарите, където затваряха дивите говеда, преди да падне първия сняг. Бяха полупразни и месото със сигурност нямаше да стигне, за да преживеят зимата.

Ангъс се спусна от гърба на коня и провери дали в околността има радиация — точно така, както беше обещал. Дихателният газ не избухна, следователно в непосредствена близост нямаше никаква опасност.

Но къде бяха кучетата? Наистина те не бяха свикнали някой да се появява откъм каньона горе в планината и все пак бе странно.

Джони потегли към Съдилището. Ангъс направи още един тест пред тях. Никаква реакция.

От развалините излезе стара грохнала хрътка и ги загледа с полуслепите си очи. Приближи се внимателно, коремът й се влачеше по дълбокия сняг. Дойде до Джони и го подуши от всички страни. От носа й излизаше пара.

Замаха с опашка, почти се залепи за него, зарови муцуна в снега под краката му. Задницата й щръкна и така се изви от радост, че опашката почти докосваше главата й.

Долу в центъра на селото се чу лаят на още три-четири кучета.

Джони скочи на земята, за да погали хрътката. Това беше Пантера, едно от семейните им кучета. Поведе коня за юздите и продължи пеша, а позналата го стара ревматична кучка весело подскачаше из краката му.