Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 193

— Търл, може би не знаеш, но това е самолетът, с който е била завладяна планетата преди повече от десет века. С негова помощ е била обгазена. А след това и ние сме стъпили на Земята.

— Е, и какво от това? Нали виждаш, че го зареждам с нови контейнери с газ.

— Но, Търл, ние вече завладяхме тази планета преди хиляда години. Ако сега пуснеш смъртоносен газ, дори само на няколко места, той може да порази собствените ни лагери и мини!

— Ние разполагаме с достатъчно дихателен газ — прекъсна го Търл и го избута с рамо, за да се върне обратно при огромната машина.

Работниците търкаляха нагоре грамадните контейнери, докарани от един склад, скрит дълбоко под земята. Чистеха ги внимателно от мръсотията, полепнала по тях през вековете. Търл ръководеше енергично действията им, като постоянно даваше напътствия, къде да ги слагат.

— Петнадесет контейнера! Докарали сте само четиринадесет! Веднага дайте още един!

Няколко работници се втурнаха презглава, а Търл започна да свързва крановете на контейнерите с кабели, като си мърмореше нещо и проверяваше цветната им маркировка.

— Търл, този самолет е запазен като любопитен исторически експонат. Моделът е много опасен. Едно е да насочваш с дистанционно управление разузнавателен самолет с малки двигатели — никога не можеш да изгубиш контрол над него! Двигателите на този бомбардировач са мощни, колкото на дванадесет товарни кораба, взети заедно. Създават смущения в сигналите, които той изпраща обратно към дистанционното управление. Би могъл да се изплъзне изпод контрола ти и да пусне смъртоносния газ в най-неочаквано място. Прекалено е несигурен, за да можеш да го насочваш прецизно. След като веднаж излети във въздуха, нищо не може да го спре. При него командите са необратими, също както при телепортирането.

— Затваряй си устата! — каза Търл.

— В правилника пише — продължи да настоява Зът, — че такива самолети могат да се използват само при изключителни обстоятелства. А в момента аз не виждам такива, Търл.

— Затваряй си устата! — повтори Търл и продължи да свързва кабелите.

— Издал си заповед да бъде на постоянно разположение пред площадката за телепортиране. Тя ни е необходима за обслужване на товарните кораби. А това е боен самолет. Тях ги използват единствено за нанасяне на първи удар върху чуждата планета и никога след това, освен при отстъпление. В момента не водим война и не се готвим да се изтегляме от тази планета.

На Търл вече му писна. Извади бележките си и се надвеси над Зът.

— Единствено аз имам право да преценявам обстановката. На планета, където няма военно министерство, за тези неща се грижи началникът на сигурността. Заповедите ми не подлежат на обсъждане. Този самолет ще чака край площадката за телепортиране и никой няма право да го мести оттам. Колкото до управлението и контрола над него — и той размаха пред лицето на Зът тридесетсантиметровата квадратна кутия, — те са съвсем сигурни. Просто трябва да се въведат и наберат необходимите данни, да се натиснат стартовите копчета и вече никой нищо не може да направи! Самолетът ще излети и ще изпълни поставената му задача! Ще остане в пълна бойна готовност през цялото време!