Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 192

Да се доберат до него под земята? Това им се стори гениална идея. Началникът на смяната и Данълдийн започнаха да изготвят график за докарването на необходимата техника за копаене и извозване на скалната маса. Заля ги вълна на облекчение. Долетя другата смяна и когато чуха за новите планове, изпаднаха във възторг. На никого не се нравеше да виси във въздуха над зейналата пропаст и в края на работния ден да няма почти никакъв резултат от труда му.

— Организирайте всичко и започнете още преди следващия полет на разузнавателния самолет — каза Джони. — Търл може да е луд, но все пак е миньор. Ще разбере какво правим и няма да предприеме нищо. Ще изгребваме скалата лъжичка по лъжичка и затова работата не трябва да спира през всичките двадесет и четири часа. И без това в такова отвратително време под земята ще се работи много по-лесно. Ще използваме изкопаната маса за подравняване на площадката. Къде е теодолитът, за да видим в каква посока и къде точно да започнем да копаем?

Чу се шум от самолетни двигатели — Данълдийн отиваше в базата, за да докара още хора и машини.

„Все пак може и да успеем“ — помисли си Джони.

3

Зът разтревожено наблюдаваше как Търл и цяла тълпа механици около него ремонтират стария бомбардировач.

В огромните подземни гаражи и хангари отекваха воят на бормашините и звънът на чуковете.

След пристигането на новите работници механиците на Зът се върнаха обратно при него. С изключение на зареждането на разузнавателните самолети на всеки три дни (нещо, което той смяташе за напълно излишно) вече нищо друго не спъваше работата му. До днес Търл беше оставил началника на транспорта на спокойствие. Той сам обслужваше и се грижеше за двадесетте бойни самолета край лагера. Така че освен от сегашната неочаквана задача Зът нямаше от какво друго да се оплаква.

Но това беше пълна идиотщина! Бомбардировач! Съзнаваше, че е по-добре да си мълчи.

В огромната кабина за управление на самолета Търл променяше предварително заложените в него програми. Беше потен и изцапан със смазка. В едната си ръка държеше дистанционно управление. Натискаше копчетата му и вкарваше нова информация в командната система на бомбардировача.

— Шотландия… Швеция…

Продължаваше да чете, като от време на време поглеждаше някакви таблици и бележки, а ноктите му не спираха да играят по копчетата. В кабината нямаше места за сядане, тъй като това бе безпилотен самолет, и Търл се беше свил неудобно върху кожуха на единия от двигателите.

— …Русия… Алпите… Италия… Китай, не… Алпите… Индия… Китай… Италия… Африка…

— Търл — повика го Зът смирено.

— Затваряй си устата! — отсече Търл, без дори да вдигне поглед. — …Амазонка… Андите… Мексико… Скалистите планини! Скалистите планини веднаж, два пъти, три пъти!

— Търл — повтори Зът, — този бомбардировач не е летял от хиляда години, той е истинска развалина.

— Нали точно затова го ремонтираме — изръмжа Търл, като свърши работата си и се изправи.