Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 141

Джони разбра още нещо за плановете на Търл. Всъщност до този момент той не знаеше нищо конкретно за тях. Да живее кербангото! — помисли си Джони, като се отдалечаваше. Извика историка и му каза да направи списък на всички от родовете Ангъс и Дънкан с многобройните им имена и да ги изпрати през нощта по домовете им, за да се прекрати бъркотията и да си вземат необходимите дрехи, одеяла, лични вещи и храна за няколко дни. Тези неща щяха да са им необходими, докато успее да докара диви говеда от равнината. Всички трябваше да се върнат до изгрев слънце и затова живеещите в по-отдалечени места щяха да използват взети назаем коне.

Джони се срещна за последен път с вождовете.

— Вдигнахме доста голяма шумотевица тук горе в планината. Въпреки че мината е на осемстотин километра оттук, по-добре ще е през следващата година да се спотайвате и да бъдете много предпазливи.

Английският вожд намери идеята за приемлива и много разумна. Останалите също се съгласиха.

— Има голяма вероятност да не успеем — каза Джони. — Това ще означава да не се видим никога вече и хората ви да не се върнат.

Никой не обърна особено внимание на думите му. Смелите мъже винаги рискуват живота си, нали? Те не могат да обвиняват Мактайлър. По-лошо ще е, ако стоят със скръстени ръце. Това вече никой нямаше да им прости.

През мразовитата нощ Джони разговаря с онези, които не бяха избрани, защото не желаеше да оставя след себе си разочарование. Разбра, че вождовете им бяха обещали след завършване на мисията те за участвуват в отрядите за възстановяване, реорганизиране и контрол на Англия, Скандинавия, Русия, Африка и Китай. Вече дори си бяха направили график до края на годината за обучение и тренировки. Неизбраните бяха изпълнени с ентусиазъм.

Фъргюс заяви на Джони със спокоен тон, че е говорител на вождовете. Естествено цялата система на организация се основаваше на кланове.

Господи, помисли си Джони, тези шотландци гледат напред и не се занимават с дреболии!

— Не се тревожи, Мактайлър, ние сме с теб!

Изтощеният Джони се излегна под самолета, зави се с вълненото шарено одеяло на клана Фъргюс и заспа, изпълнен с надежда. За пръв път след смъртта на баща си не се чувствуваше самотен.

СЕДМА ГЛАВА

1

Първата неприятност дойде от Търл. Беше махмурлия след тежкото си самотно напиване. Влизането, излизането, както и цялото забавяне го дразнеха и на моменти направо го вбесяваха.

Джони започна да товари и да настанява доброволците още на зазоряване. Те пристигаха от домовете си, където бяха отишли да се сбогуват преди заминаването, поединично или на групи. Другите останаха на поляната и прекараха нощта на земята около огньовете. Никой не искаше да изпусне момента на раздялата. Към тях се присъединиха още шотландци, които поради отдалечеността на селищата им не бяха разбрали навреме какво става. Така броят на изпращачите се беше удвоил.