Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 105

— Мястото е толкова опасно, че там не може да се отиде без пистолет.

— Да не искаш да кажеш, че аз трябва да ти го дам? — попита Кър и го погледна изпитателно.

— Нима бих могъл да поискам такова нещо?

— Да — отговори Кър замислено. Това животно се научи да работи с машината много бързо. На практика много по-бързо, отколкото би се научил един психло.

Кър погледна с копнеж златната монета, медальона или каквото и да беше в действителност. Не каза повече нищо. Върна я мълчаливо на Джони. Кехлибарените му очи се скриха зад дихателната маска.

Джони си взе монетата.

— Тези неща не ме интересуват. Знаеш, че не мога да си купя нищо. Държа ги в една дупка, като влезеш, вдясно от вратата на клетката.

Кър продължаваше да мълчи. Накрая каза:

— Машината вече е свободна.

Но тази нощ, докато Търл правеше редовните си обиколки из лагера и бе далеч от екрана, чрез който следеше клетката, златната монета изчезна от дупката, където Джони я криеше. На сутринта, когато бръкна в нея, застанал с гръб към камерата, намери малък пистолет и резервни заряди.

Джони вече разполагаше и с оръжие.

4

Това, което още го спъваше, бе липсата на достатъчно познания.

Чинкосите бяха добри учители и можеха да поберат огромно количество информация само върху един диск, след което тя се усвояваше със светкавична бързина. Но тя беше предназначена основно за психлоси и в нея липсваха много неща, които вече или се знаеха, или пък не ги интересуваха. Така в обучението му оставаха огромни празнини.

Джони стигна до извода, че в планините на запад има уран. Основание за това предположение му даваше фактът, че по тези места психлосите не бяха предприели никакви активни действия. След инцидента, на който сам стана свидетел, а и по ред други причини подозираше, че уранът е смъртоносен за тях. Но не беше сигурен и не можеше да си обясни защо е така.

Докато изучаваше електронна химия, беше направо потресен, когато разбра, че атомите на урана имат различни конфигурации.

Джони седеше край огъня и зубреше. Вниманието му бе отвлечено от потреперването на земята, което винаги предхождаше появата на Търл. Чудовището правеше редовната си нощна обиколка.

— Какво изучаваш толкова усилено, животно? — поинтересува се Търл, като се надвеси над него.

Джони реши да рискува. Вдигна очи нагоре към маската на чудовището.

— Планините на запад — отвърна.

Търл го погледна с подозрение.

— Тук не пише нищо за тях — поясни Джони.

Този път Търл наистина заподозря нещо. Какво ли знаеше това животно?

— Аз съм роден и отрасъл там — каза Джони. — Има страшно много информация за всички планини на планетата, но почти нищо за тези.

Посочи към неясните очертания на покритите със сняг върхове, слабо осветени от луната.

— Чинкосите са взели много книги от библиотеката. Книги, написани от хората. Те тук ли са сега?