Читать «Бойно поле Земя I» онлайн - страница 107

Започна да преглежда книгите една след друга, като търсеше каквато и да е информация за уран.

Неочаквано му провървя. Както би казал Кър, най-после му се падна вкусното парче.

Беше една книга по минна токсикология, занимаваща се с „отрови в мините, опасни за здравето на работещите в тях“. Намери го в азбучния показалец: „Уран; радиоактивни отравяния“.

Следващия половин час се бори с увода. Изглежда, че ако не искаш да пострадаш, не трябва да се движиш по тези места или да си добре защитен с подплатени с олово дрехи. В противен случай щяха да ти се случат ужасни неща: обриви, окапване на косата, промени в кръвта…

И тогава той разбра — хора, изложени на радиация, получават промени в гените и хромозомите, които водят до уродства и стерилитет.

Ето от какво страдаха хората в неговото село.

Ето защо рядко се раждаха деца, а когато това се случеше, те много често бяха с дефекти.

Ето причината за тяхната летаргия.

Вероятно оттам идваше „червената болест“ и разпадането на костите на неговия баща.

Всичко беше ясно. Имаше описание точно на това, което се случваше с хората в селото. Вече знаеше защо те не се размножават.

В долината имаше радиация!

Той бързо извади миньорските карти. Не, в близост до селото нямаше дори и следа от уранова мина.

Но все пак радиацията беше факт. Признаците бяха очевидни и безспорни.

Вече знаеше защо психлосите не смеят дори да се доближат до мястото. Но след като нямаше мини, откъде идваше тя? От Слънцето? Не, това не можеше да бъде обяснение. Козите, които живееха по-нависоко, нямаха никакви проблеми с размножаването, а и никога не бе виждал уродливо малко козле.

Е, добре, засега не можеше да намери отговора на тези въпроси. Нещата не му бяха много ясни. Нямаше мини, а радиация все пак имаше.

Изведнаж се досети, че някога хората сигурно са имали уреди, с които да я измерват и да я откриват. Те знаеха толкова много за нея. Накрая получи отговор и на този въпрос. Наричали са го „гайгеров брояч“, на името на някой си Гайгер, роден и починал на дати, които нищо не говореха на Джони. Изглежда, че радиацията, или „йонизираните частици“, когато са налице, преминават през някакъв газ. Радиацията генерираше електричество в газова среда, което караше една стрелка да помръдва. Но тази реакция се наблюдаваше само при някои видове газ.

Схематичните диаграми не му говореха нищо и бяха неразбираеми за него, докато не откри таблица със съкращенията. С нейна помощ и с много усилия успя да ги преведе на психлоски. Чудеше се дали би могъл сам да си направи гайгеров брояч. Реши, че електронните части в работилницата ще му бъдат достатъчни. Но след като избяга, той няма да има достъп до нея. Започна да го обхваща отчаяние.

Накрая остави книгите настрана и напълно изтощен, заспа в ранните утринни часове. Сънува кошмари. Криси стъпкана и разкъсана на парченца. Неговата раса унищожена и напълно изчезнала. А светът на Психло, цял и невредим, му се присмиваше през цялото време.

5

Всъщност не се смееше светът на Психло, а само Търл.

Когато Джони се събуди, сутрешното слънце изпълваше клетката. Търл стоеше край масата, която донесе вчера, прелистваше книгите и се смееше гръмогласно.