Читать «Матю Райли Турнирът» онлайн - страница 37

Като стана въпрос за Елси, с напредването на банкета тя отново изчезна в тълпата, оставяйки ме на практика сама, тъй като господин Аскам и господин Джайлс разговаряха със съседите ни по маса.

Затова започнах да наблюдавам събралите се гости - шахматисти от цял свят, съпроводени от посланици. големци, а в някои случаи и от кралските им патрони. Нямаше много деца - само няколко, които вероятно бяха кралски особи като Иван от Московия и моя милост.

Наблюдавах и Микеланджело. Не минаваше и момент, без някой да отиде при прочутия художник, за да му изрази уважението си.

Страшно се изненадах, когато точно преди да сервират основното ястие Микеланджело внезапно стана, отпрати с махване на ръка поредния почитател, огледа осветения двор, забеляза масата ни и тръгна направо към нас.

Пристигна в нашето затънтено кътче, усмихна ми се любезно и за моя още по-голяма изненада седна до учителя ми и каза съвсем небрежно:

- Роджър, радвам се да те видя.

- И аз теб. Микеле - непринудено отвърна моят учител. - Напоследък имаш много почитатели, доколкото виждам.

- Знам, знам - изпъшка великият творец. - Да ти кажа, славата е нещо силно надценено. Толкова време губя в приемане на похвали от тези хора. че едва успявам да създавам творбите, които обожават. Ох, какво ли не бих дал за великолепната анонимност от младините ми.

- Това е пътят на гения - отвърна господин Аскам. - А ти винаги си бил гений. Вярно ли е. че са ти поръчали да изработиш комплект шах за турнира?

- Два всъщност. И султанът плаща щедро. Много по-щедро от папата. При това веднага.

- Доволен ли си от работата си?

- Роджър, знаеш много добре, че никога не съм напълно доволен от произведенията си - каза Микеланджело. - Още поглеждам към моя Давид и въздъхвам при вида на ръцете му. Иска ми се да имах повече време и за Doni Tondo. Комплектите обаче ги бива.

Учителят ми се разсмя.

- Щом според теб ги бива, значи за нас са невероятни, Микеле. С нетърпение очаквам да ги видя.

Великият творец се наведе към учителя ми.

- Чух за онази работа със сина на херцог Къмбър-ланд в Кеймбридж. Ужасно неприятно, доколкото разбрах. но според всички си се представил отлично.

Господин Аскам ме погледна, сякаш се чудеше дали трябва да чуя историята.

- Каквото и да е положението на баща му. момчето беше покварено, а дори обикновените проститутки заслужават справедливост.

- Внимавай, ще си създадеш репутация - засмя се Микеланджело. - Спомням си как реши случая с откраднатите потири от църквата „Санта Мария Ди

Лорето". Доказа, че местният свещеник не е никаква жертва на престъпление, а ги е продал, за да изплати дълговете си от комар. Скандалът продължи да бушува много след като си замина.

Господин Аскам сви рамене.

- След като бяха прегледани всички факти, заключението беше неизбежно. Нещо беше изчезнало, при това не случайно. Логика.

- Логика, която никой друг не успя да види.

- Всички престъпления се извършват поради някаква причина - твърдо рече учителят ми. - Аз просто разкрих причината зад конкретното престъпление...