Читать «Матю Райли Турнирът» онлайн - страница 35
Unknown
И сред всички тези мъже имаше една жена.
Султанката.
Странно, но тя не приличаше на персийка, а имаше бледата порцеланова кожа на европейка. Това бе прочутата Хюрем Султан или, както беше известна в Европа, Роксолана. Възходът й от робиня през кон-кубина до първа жена на султана беше легендарен, сбъднала се приказка. Произхождала от Рутения, но като момиче била отвлечена от татари, които я продали в султанския харем. Благодарение на красотата, хитрината и острия си ум сега тя делеше леглото и се ползваше с вниманието на един от най-могъщите мъже на света.
При споменаването на името на господин Джайлс суровото изражение на султана се стопи и се смени с доволна усмивка.
- А, значи това е прочутият господин Джайлс! -каза той на гръцки. - Чувал съм за вас. Изключително добър играч от университета в Кеймбридж. За мен е удоволствие да ви посрещна с добре дошъл на моя турнир.
- Честта е моя. ваше величество - отвърна господин Джайлс.
Докато казваше това, внезапно видях сред събралите се около султана мъже един човек, когото разпознах. Сепнах се и едва не ахнах, но все пак успях да сподавя изумлението си.
Това беше онзи тип с лице на плъх, който ни беше следвал от таверна на таверна във Влашко. Видях го да шепне нещо в ухото на садразама, след което изчезна някъде отзад. Господин Аскам се оказа прав — нашата сянка наистина бе агент на султана.
Много ясно си давах сметка, че някой на служба при султана - може би някой, който в момента се намираше в залата - се беше опитал да отрови господин Джайлс по пътя към Константинопол, а сега султанът го посрещаше с добре дошъл на турнира. Мислите ми обаче бяха прекъснати, когато глашатаят високо и официално заяви:
- Господин Джайлс! Потвърждавате ли, че сте тук, за да се състезавате на турнира на султана?
- Потвърждавам - също така официално отвърна господин Джайлс.
- И потвърждавате ли, че идвате тук по своя собствена воля?
- Потвърждавам.
- И че сте дошли тук с отговор на искането на султана?
- Нося го. - Господин Джайлс пристъпи напред и подаде мистериозния червен плик на великия везир.
Докато ставаше всичко това, погледът на султана мина разсеяно по останалите от групата - по мен и Елси (макар да ми се стори, че я поглежда за втори път), след което се спря върху господин Аскам.
- Вие, сър - каза той. - Съобщиха ми, че вие сте господин Роджър Аскам, прочутият английски учител.
Господин Аскам се поклони ниско.
- Ваше величество. Точно така. Поразен съм и поласкан, че знаете за мен.
- Един султан трябва да знае много неща - отвърна владетелят.
И внезапно ме погледна право в очите.
- Защото щом вие сте Аскам, то тази млада дама с очарователните червени къдрици трябва да е вашата повереница Елизабет, втората дъщеря на Хенри, родена от Ан Болейн, неговата втора съпруга и причина за изключително неприятната схизма между Хенри и Римокатолическата църква. - Султанът изгледа многозначително стоящия наблизо кардинал. - Ако мога да добавя, схизма, която следях със значителен интерес.