Читать «Матю Райли Турнирът» онлайн - страница 33

Начело на делегацията вървеше ниско момче на не повече от шестнайсет години.

Младежът мина небрежно покрай цялата опашка и се опита да ме изблъска от пътя си, но аз не помръднах.

Момчето изсумтя и спря. Носеше много златни верижки на врата си, зелен филцов жакет и шапка от черен самур - най-скъпата кожа в цяла Европа. Но беше дребно, докато аз бях висока за възрастта си. така че стърчах половин глава над гневните му малки очички.

— Пусни ме да мина, момиче - каза той на гръцки. -Дошъл съм да видя султана и да му дам най-чудесния

подарък, който ще получи днес. Руска мечка, която да украси прочутата му колекция от животни.

- В такъв случай ще трябва да изчакаш реда си като всеки друг - надуто отвърнах аз. - Нареди се на опашката с мечката си.

- Знаеш ли кой съм аз? — остро попита той.

- Трябва ли да знам?

- Аз съм Иван, велик княз на Московия, което означава, че не чакам на опашки, още по-малко зад такива като теб.

- Велик принц значи? - отвърнах аз. - Момченце, всеки тук е по един или друг начин кралска особа или представлява кралска особа. А и Московия не е точно най-силното кралство на света.

- Ще бъде, когато стана цар.

Това беше малко прекалено за момичешкия ми ум. Подобно на много момичета, изправени пред някое досадно момче, моментално заех високомерна поза.

- Леле, леле. Какви грандиозни планове! И като се има предвид какъв нахалник си вече. Бог да е на помощ на цяла Европа, когато пораснеш. Иван, така ли беше? Ще те наричам Иван enfant terrible* или просто Иван Ужасния за по-кратко. Нареди се на опашката.

Лицето на момчето почервеня като цвекло и то сякаш всеки момент щеше да избухне в отговор, когато на опашката зад нас настана суматоха.

Беше пристигнала голяма група и — подобно на Червено море пред Мойсей - опашката се раздели. Хората зашепнаха и замърмориха.

- Буонароти... Самият сеньор Буонароти... Казват, че султанът му поръчал два комплекта шах специално за това събитие...

Погледнах назад и видях, че групата, която така небрежно разбутва опашката, е облечена във фини

* Ужасно, непоносимо дете (фр.) - Б. пр.

италиански одежди. Начело бяха двама кардинали, но централната фигура, към която гледаха всички, бе възрастен човек с широко лице, тъжни очи, дълга бяла брада и сплескан нос. Двамата му прислужници носеха в ръце две плоски дървени кутии, изработени от чудесен дъб и закопчани със златни закопчалки.

Това вече дойде в повече на младия Иван.

- Кой е онзи тип, че се прережда? - извика той, внезапно превърнал се в защитник на спазването на реда на опашките.

- Ш-ш-ш, ваше височество - обади се главният му адютант. - Това е великият художник сеньор Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони. Той е изработил комплектите шах, които ще се използват на турнира. и ги носи лично.

При споменаването на името учителят ми рязко вдигна глава и очите му се впериха в стария дългобрад италианец.