Читать «Матю Райли Турнирът» онлайн - страница 20

- Достатъчно, сър - прекъсна го госпожа Понсонби. - Нямате право да плашите така едно дете.

Аз обаче бях очарована - малко ужасена, но въпреки това очарована.

- Защо му е на човек да върши подобни неща?

- Кой знае? - отвърна ханджията. - Кой може да знае какво става в главата на един луд?

- Колко души е убил този злодей?

- Според последните слухове единайсет. Простолюдието в Константинопол живеело в страх. Така че си отваряй очите на четири.

- Определено ще го направя.

Върнах се на масата с господин Понсонби и поднесох питието на господин Аскам, а госпожа Понсонби постави халба крушовица пред господин Джайлс.

-Сър, чували ли сте за някакъв злодей, който вилнее и убива в Константинопол? - колебливо попитах аз.

- Слухове, да - отвърна учителят ми.

- Тези слухове тревожат ли ви? - Защото мен ме тревожеха, и то доста.

- Докато не бъдат потвърдени от някой, който живее в Константинопол, не. Дотогава те са просто истории за призраци, като онази, която ти разказа Елси за влашкия тиранин кръвопиец, целящи да сплашат младите и впечатлителните.

Госпожа Понсонби се присъедини към нас, като отпиваше изискано от собствената си халба местен крушов сайдер.

Продължихме да гледаме играта. В един момент господин Аскам кимна към противника на господин Джайлс.

- Знаеш ли, Бес, тъкмо забелязвам нещо.

- Какво?

- Независимо дали се намира в двора на краля, или в някаква влашка кръчма, всеки се мъчи да бъде някой.

- Какво искате да кажете?

- Точно каквото казах. — Той ме изгледа. - Има неща, на които не мога да те науча, Бес. Неща, които трябва да научиш сама.

Намръщих се смутено. Тези уроци не ми харесваха.

В този момент госпожа Понсонби се разкашля неудържимо. Докосна корема си и се намръщи.

- Добре ли сте, госпожо Понсонби? - попитах аз.

- Изведнъж ми стана... много зле — рече тя. Пребледняваше пред очите ми. - Ако ме извините за момент...

И тя забърза нагоре по стълбите към стаите ни, следвана по петите от загрижения си съпруг. Господин Аскам рязко вирна брадичка, давайки ми знак да ги последвам, така че аз също се втурнах нагоре. Заварих я на колене, превита над нощното гърне. Напъваше се ужасно, а съпругът й стоеше безпомощно до нея.

- Трябва да е... крушовицата... - изстена тя. - Развален сайдер...

Колкото й да не можех да я понасям, в крайна сметка аз бях онази, която й помагаше и държеше косата й настрани от лицето й, докато тя избълваше съдържанието на стомаха си. После двамата с господин Понсонби й помогнахме да си облече нощницата и я сложихме да си легне. Тя заспа минути по-късно, а безполезният й, но любящ съпруг попиваше потта от челото й с кърпичка.

Върнах се долу при господин Аскам, доволна, че нямам придружители. Играта продължаваше. Огледах се и видях, че Елси е изчезнала отново.

Свободна като никога от моралните ми блюстители, реших да тръгна да търся приятелката си. Знаех, че не е горе в стаите ни, така че проверих пътя пред хана. Нямаше я. Отидох при нужника в задния двор, но и там я нямаше.

На връщане към хана чух някакъв шум зад ъгъла на сградата.