Читать «Матю Райли Турнирът» онлайн - страница 18

- За съжаление, млада Бес, страшните приказки за циганите, които разказваме за лека нощ в Англия, наистина се основават донякъде на истината - каза той, без да сваля поглед от хълмовете.

В далечината зави вълк. Или поне аз си помислих, че е вълк. Съвсем спокойно би могло и да е човек.

4. Турнирът

49

- И какво точно правят циганите с децата, които отвличат нощем? - попитах аз. В историите у дома никога не ставаше ясно какво се случва с отвлечените деца.

Аскам ме погледна и каза сериозно:

- Това е нещо, с което не искам да натоварвам младия ти ум точно на този етап от развитието ти.

Завъртях очи.

- Нима може да е нещо по-лошо от набиването на кол?

- Може - отвърна той и не каза нищо повече по въпроса.

Господин Джайлс продължаваше да играе шах, когато можеше, но големите селища във Влашко бяха малко и съответно нямаше много противници. Когато една вечер му се случи да играе в някакъв малък хан, забелязах някакъв странен тип, който гледаше внимателно партията от дъното на помещението. Беше дребен човек с тъмна кожа като на персиец и дълъг като на плъх нос.

Сепнах се. Бях виждала този мъж и по-рано - в друг хан. преди два дни. Споменах това на господин Аскам.

- Много си наблюдателна. Бес. Въпросният джентълмен ни следва вече цяла седмица - спокойно отвърна учителят ми, без да се обръща към човека с лице на плъх. - Винаги се спотайва в ъгъла и следи много внимателно партиите на господин Джайлс. Не, Бес. Не се обръщай.

- Кой е той? - попитах аз шепнешком.

- Предполагам, че е агент на султана, изпратен да следи и да докладва за господин Джайлс. Може би да прецени способностите му преди пристигането му на турнира. И сигурно да види кой друг пътува с него. Сега се намираме в османски земи, Бес, така че не бих се изненадал, ако очите на султана ни наблюдават.

При друг подобен случай във Влашко отседнахме в един голям и много шумен хан.

Стаите ни бяха на горния етаж, а на долния имаше пивница, пълна с мръсни местни, които играеха карти, пушеха лули и пиеха силна и смърдяща местна бира. Естествено, госпожа Понсонби беше ужасена и си вееше енергично с ветрилото, сякаш се опитваше да прогони порока с него. На една маса в ъгъла двама мъже играеха на карти със залагания.

Трябва да спомена, че всеки път, когато играеше шах, господин Джайлс го правеше единствено заради самата игра. Понякога местните искаха да играят на пари, но той винаги отказваше. Беше готов да играе, но само за удоволствието.

Отначало си помислих, че това е странно, тъй като той имаше доста добра възможност да ги победи. Един ден го попитах защо.

- Когато човек пътува в чужбина, госпожице Бес, той на практика е гост в чужд дом - отвърна той. - А не е любезно да вземеш парите на домакина си. Да го биеш -да, но не и да играеш за пари. Никой не харесва някакъв чужденец да влезе в къщата му, да спечели и да си тръгне наперено със спечеленото с тежък труд сребро на стопанина. Ако го направиш, могат да те изгонят от града, да те изхвърлят или още по-лошо - да те хвърлят в безименен гроб, след като някой те е наръгал в гърба.