Читать «Матю Райли Турнирът» онлайн - страница 22

Противно на разговорите с момичетата у дома, Елси не беше показала абсолютно никакви страхове. Нито пък сцената, на която бях станала свидетелка, имаше нещо общо с доставянето на удоволствие на двамата мъже, още по-малко с омъжване за тях. Елси като че ли беше направила това с една-единствена причина - да постигне собственото си удоволствие. Не знаех какво да мисля за приятелката си. Бях ужасно объркана.

Върнах се в хана точно когато господин Джайлс матира местния шампион и с неохота прибра сребърниците му.

I

Османската столица

Излязохме от мрачната тъмнина на Влашко и се озовахме в земите на османските турци. Пейзажът стана по-сух, по-прашен, от време на време покрай пътя можеше да се види навалял сняг. Зимата наближаваше.

Пътувах в първата кола до Елси; госпожа Понсонби вече беше във втората и лежеше завита с одеяло, а съпругът й седеше до нея и държеше ръката й. Състоянието й не се беше подобрило за двата дни откакто напуснахме онзи хан. Страдаше от ужасна треска, от която се потеше обилно и трепереше неудържимо. Нито Елси, нито аз, нито някой от пазителите ни не смееше да изрази на глас мисълта, която занимаваше всички ни - че заболяването на госпожа Понсонби може да е чума.

- Какво мислите за госпожа Понсонби? - попитах господин Аскам. - Дали не е...

- Не е чума - простичко отвърна той.

- Според нея е от развалената крушовица - казах аз.

- Не е от крушовицата. Приложи логиката, Бес. Ако крушовицата е била развалена, нямаше ли и господин Джайлс да се разболее? Той пи същото питие.

Намръщих се. Вярно беше.

- Ами ако в напитката е имало нещо друго? - продължи учителят ми.

- Не разбирам - отвърнах аз.

- Горката жена може да е изпила неправилния сай-дер - каза господин Аскам. загледан право напред. - В хана двамата с Джайлс си поръчаха крушовица. Но тя явно е разменила неволно чашите и е дала своята на Джайлс. В неговата е имало нещо, някакъв вид отрова, която е имала за цел да разболее него, а не нея. Не забравяй човека на султана, който ни следи. Лесно би могъл да плати на момчето на ханджията да добави нещо в питието на Джайлс.

Обърнах се и погледнах треперещото тяло на госпожа Понсонби и яздещия недалеч господин Джайлс.

- Но... защо? Защо да канят господин Джайлс да участва в турнир, а после да го тровят по пътя?

- А, султанът не е канил Джайлс. Той покани нашия крал да изпрати играч. Султанът не е знаел кого ще избере крал Хенри. Но явно неговите хора са ни следили и са преценили, че господин Джайлс играе прекалено добре и че представлява сериозна заплаха. - Господин Аскам поклати мрачно глава. - Още не съм се срещнал с този султан, а вече не ми харесват правилата, по които играе.

Трябва да призная, че земите на османските турци бяха много по-впечатляващи. отколкото бях очаквала.

Пътищата им, някои останали от времето на Римската империя, бяха павирани и чисти, поддържани в отлично състояние, почти без коловози и дупки. Къщите им бяха яки и добре построени, а самите турци, за разлика от техните вкиснати влашки съседи, бяха чисти, къпеха се често, носеха пъстри дрехи и се държаха дружелюбно. Мнозина ни се усмихваха, докато минавахме покрай тях на път за столицата.