Читать «Матю Райли Турнирът» онлайн - страница 17

Тогава господин Аскам ме научи да нанасям удар в гърлото, както беше направил той.

- Някои удрят в челюстта, но това е глупаво, защото да удряш кост е като да удряш стена. Ако го удариш в гърлото обаче, нападателят ти няма да може да диша, а щом не може да диша, няма да може да се бие. И тъй, какво ще направиш, след като си го фраснала в гърлото и си го задушила?

Ухилих се.

- Ще избягам.

Той се усмихна.

- Много бързо се учиш, принцесо.

1

През Влашко

След няколко дни напуснахме земите на Хабсбурги-те и навлязохме в източната половина на континента.

Пейзажът се промени бързо. Изчезнаха ръждиво-златистите есенни листа на Запада. Тук всичко бе по-тъмно. Планините бяха черни и страховити, дърветата тънки като скелети, пътищата тънеха в кал.

Езикът също се промени - в западната част на Европа общият език между чужденци беше латинският, но на изток бе категорично гръцкият. В продължение на повече от хиляда години от столицата си Константинопол императорите на Източната римска империя гледали на латинския с презрение и го смятали за груб език, който не е „свят" като гръцкия. Това не се бе променило, когато императорите били сменени от мюсюлманските султани.

Докато приближавахме Черно море, минахме през страна, известна на някои като Румъния, а на други като Влашко. Мрачно място, населено от цигани и селяци с измъченото изражение на хора, намиращи се под непрекъснат гнет. Селата им едва ли заслужаваха да се наричат „села". Румънското селище представлява просто няколко колиби от двете страни на кална пътека. минаваща за път.

- Знаеш ли, Бес - прошепна Елси една нощ, докато лежахме в закритата ни кола край един такъв път, -че преди сто години владетел на Влашко бил някакъв

луд на име Влад Трети. Зверствата му били направо невъобразими. Любимият му начин за екзекуция било набиването на кол. Вкарвали кола през ануса на жертвата и той излизал през устата й. докато човекът все още бил жив, след което го оставяли да се свлича надолу и да умира бавно.

- Колко ужасно... - отвърнах аз.

- Според местните истории този Влад набивал на колове цели села. Управлението му било толкова жестоко, че започнали да се носят слухове, че пие кръвта на мъртвите вместо вино. Станал известен като Влад Цепеш, което означава „кол". Явно е бил ревностен католик...

- Елси - строго каза господин Аскам и надникна в колата. — Престани да плашиш Бес с глупавите си лагерни измишльотини.

Въпреки това, докато минавахме през поредното селце на следващия ден, той яздеше малко по-близо до колата от обичайното.

Начумерени цигани наблюдаваха кервана ни. Понякога ни следваха от разстояние и извън пределите на селищата си. Веднъж група от тях ни следва в продължение на цели три дни и нощи. Господин Аскам постави допълнителен страж, който да пази колата, в която спях.

- Сър, вярно ли е, че циганите отвличат деца? - попитах го аз една от тези вечери. - Затова ли наредихте на още един гвардеец да ме пази?

Господин Аскам погледна към осветения от луната пейзаж. Назъбена линия борове се врязваше в небето и очертаваше долината.