Читать «Матю Райли Турнирът» онлайн - страница 15

Учителят ми застана над него, абсолютно спокоен, с немигащи очи. Миньорът беше оставен изцяло на милостта му.

- Приятелят ми игра честно, сър, и не е искал да ви обижда. Нито пък аз. Нямам желание да ви причинявам още болка. - Господин Аскам огледа таверната за някой, който би поискал да отмъсти за важния си приятел. - Но ще защитя групата си, ако ме принудите.

И побутна семейство Понсонби и мен към вратата. Господин Джайлс ни последва, като вървеше задне-шком. Елси се появи отнякъде - от някаква странична врата, предполагам; явно беше чула суматохата - и се присъедини към нас на изхода.

Господин Аскам хвърли две сребърни монети на пода пред стоящия на колене мъж.

- Желаем ви приятна вечер, а сега е време да се сбогуваме.

Напуснахме незабавно миньорското градче и се установихме на лагер в една гора далеч на изток и много по-късно вечерта. А докато се отдалечавахме от селището, погледнах ръцете на учителя ми. които държаха юздите.

Трепереха.

- Господин Аскам, не знаех, че можете да се биете толкова добре - казах на учителя си на следва-

щия ден, докато се возехме в колата. - Винаги ли сте били такъв боец?

Той поклати глава.

- Не съм никакъв боец, Бес. Ако сбиването се беше проточило, онзи миньор сигурно щеше да ме просне в безсъзнание на пода. Все пак успях да направя достатъчно, за да измъкна всички ни в безопасност, каквато и беше целта ми. - Господин Аскам се усмихна тъжно.

- Бес, въпреки големя напредък на човечеството в областта на медицината, науката, архитектурата и изкуствата, ние продължаваме да живеем в брутален свят, в който върховният арбитър си остава силата.

- А Англия? Нима тя не е страна на законите?

- възразих аз, точно както ме беше учил той. - Върховенството на закона е онова, което ни прави цивилизована страна.

Господин Аскам сподави смеха си.

- Не сме чак толкова цивилизовани.

- Но в Хартфордшър мога да се разхождам по всяка улица, без да ме е страх, че някой ще ми посегне.

- Така е. Но знаеш ли каква е причината?

- Защото законът е на власт. - Позамислих се. — Защото обикновеният англичанин знае, че е най-добре за всички да спазват закона.

- Бес, ако някой се осмели да посегне и на косъм от главата ти, баща ти ще отсече неговата глава и ще я набие на копие над Алдгейт. Твоята безопасност е гарантирана от насилието, което е на разположение на баща ти. Ако решиш да се разходиш по някоя улица на север, в град, където не те познават като дъщеря на краля, изобщо няма да си в безопасност.

- Какво искате да кажете? - попитах аз. - Че правото е на страната на силния ли?

- Точно това искам да кажа. И именно затова на младини се постарах да науча някои изваждащи от строя удари като онзи, който видя снощи. Именно затова съм

привърженик на майсторската стрелба с лък. Като се замисля, май няма да е зле да включа в програмата ти и малко уроци по самозащита.

- Смятате да ме учите да се бия?

- Господин Аскам! - възмутено се обади госпожа Понсонби от мястото до мен. Беше подслушвала през цялото време, при това не особено тайно. — Трябва да протестирам! Една дама, още повече принцеса, не се нуждае от подобни умения. Моля се да размислите и да се откажете от тази прибързана идея.