Читать «Огледален танц» онлайн - страница 310

Графинята се усмихна кисело.

— В аналогията ти има няколко погрешни неща, Марк. На първо място мога да ти гарантирам, че ти не си непълноценен човек, за какъвто се мислиш. И Карин също не е свръхчовек. Макар че, ако настояваш да я третираш като плячка, а не като човек, мога да ти гарантирам, че ще си навлечеш друг вид проблем. — Тя вдигна вежди, за да подчертае казаното. — Искам да добавя, като условие за моята благословия, предложението си тя да се възползува от възможността по време на учението й в колонията Бета следващата година да вземе някои допълнителни уроци. Малко бетанско обучение по някои интимни въпроси може, според мен, да разшири достатъчно възгледите й, за да може да приеме, хм, без да се разочарова, някои заплетени положения. Например известна свобода на възгледите, която едно осемнайсетгодишно момиче не може да придобие на Бараяр.

— Оо. — Тази идея за решаване на проблемите в ума на Карин изобщо не му беше хрумнала. Това беше… умно. — Аз мислех… догодина също да отида да уча на Бета. Малко галактическо образование ще ми е от полза, когато кандидатствам за работата, която имам предвид. Не искам да оставям всичко само на чиста фаворизация.

Графинята наклони учудено глава.

— Добре. Знам, че имаш солидни дългосрочни планове, добре координирани за постигане на поставените цели. Трябва само да ги изпълниш. Напълно ги одобрявам.

— Дългосрочни. Но… точно тази вечер…

— И какво планираш за тази вечер, Марк?

— Да танцувам с Карин.

— Не виждам никакъв проблем за това. Тук всеки може да танцува. Какъвто и да е. Това не е пиеса, Марк, а старият Просперо има много дъщери. Току-виж някоя имала слабост към ниски хора.

— Колко ниски?

— Оо… — Графинята протегна ръка на височина приблизително колкото Марк. — Например толкова. Иди да танцуваш с нея, Марк. Тя те намира за интересен. Майка Природа дарява на младите хора не благоразумие, а страсти, за да осигури развитието на видовете. Това е трик… за да се множим.

Преминаването през балната зала бе най-ужасяващото нещо, което беше извършвал доброволно, като като се изключеше първият военен десант на Дендариите на Джексън Хол. С това свършваше сходството. После нещата се подобриха.

— Лорд Марк! — извика тя щастливо. — Казаха ми, че сте тук.

„Ти си питала?“

— Дойдох за обещания танц, миледи. — Той успя да направи един ворски поклон.

— Добре! Крайно време беше. Запазих за вас всички огледални танци и вирджинските кадрили.

Всички прости танци, които се очакваше, че ще може да танцува.

— Миналата седмица помолих Майлс да ме научи на стъпките на менуета „Мазепа“ — каза той обнадежден.