Читать «Огледален танц» онлайн - страница 308

„Той обаче наистина ме изненадва.“

Изпитваше огромно удоволствие да има брат. Марк. „И съюзник най-после!“ Дали щеше да може да накара някога Марк да обича Бараяр така, както го обичаше той? Мисълта го стресна. По-добре да не го обича толкова. Бараяр може да бъде смъртоносен, да го обвърже. И все пак… едно предизвикателство.

Би трябвало да внимава много за нещо, което Марк би могъл да схване като опит за превъзходство. Силната алергия на Марк и към най-малкия намек за контрол беше напълно разбираема, но правеше наставничеството над него деликатна задача.

„Е, по-добре не прекалявай с обучението, Майлс. Че може да те надминат.“ И все пак да бъдеш победен от ученика си — това е най-голямата победа за учителя. „Интересен парадокс. Просто не мога да изгубя.“

Майлс се усмихна. „Да, Марк. Настигни ме, ако можеш. Ако можеш.“

— Виж. — Марк кимна към един човек във виненочервена униформа. — Това не е ли лорд Ворсмит, индустриалецът?

— Да.

— Бих искал да говоря с него. Познаваш ли го? Можеш ли да ме представиш?

— Разбира се. Имаш намерение да направиш нови инвестиции, така ли?

— Да, реших да пораздвижа капитала си. Две трети бараярски инвестиции, една трета галактически.

— Галактически?

— Ще вложа част в медицинска технология на Ескобар, ако държиш да знаеш.

— Лили?

— Да. Тя има нужда от начален капитал. Аз ще бъда пасивен партньор. — Марк се подвоуми. — Решението трябва да бъде медицинско, нали говорихме. И… искаш ли да се обзаложим, че няма да има печалба?

— Не. Всъщност не би имало смисъл да се обзалагам с теб.

Марк се усмихна хитро.

— Добре. Ти също се учиш.

Майлс поведе Марк и го запозна с Ворсмит, който много се зарадва, че е намерил човек, интересуващ се от бизнес. Отегченият израз на лицето му се изпари още при първия опипващ въпрос на Марк. Майлс им махна и си тръгна. Ворсмит енергично жестикулираше. Марк слушаше, сякаш имаше в главата си касетофон.

Майлс зърна Деля Куделка и се отправи към нея, за да я покани за някой танц и евентуално да измести Иван. Ако имаше късмет, тя може би щеше да повярва на версията за белезите от дуел и дори да я разпространи.

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Насред безкрайно интересния разговор по въпросите на икономическите сектори на Бараяр с най-голям растеж, Ворсмит беше извикан от жена си и с нежелание се измъкна от нишата до прозореца, където бяха застанали с Марк. И обеща да му изпрати проспекти. Марк се огледа за Майлс. Много добре знаеше, че графът не е единственият Воркосиган, застрашен от пренатоварване тази вечер покрай опитите си да докаже пред всички доброто си здраве.

Марк по необходимост беше станал доверено лице на Майлс в самоналожените тестове, които той не желаеше да сподели с началниците си от ИмпСи. Тренираше го и проверяваше знанията му, като се започне от стария материал, обхващащ регистрите на Службата, и се стигне до петизмерната космическа математика. Веднъж си позволи да си направи шега по този въпрос — но то беше преди да разбере дълбочината на ужаса, който тласкаше Майлс към тези маниакални проверки. А после наистина намериха някакви празноти в паметта на Майлс. Това много безпокоеше Марк — това ново колебание, това безразсъдно различие с неговия по-голям брат. Той се надяваше, че отвратителната самоувереност на Майлс скоро ще се възвърне. Поредната странна реципрочност: Майлс трябваше да запомни някои неща и не можеше, докато Марк трябваше да забрави някои неща. И също не можеше.