Читать «Огледален танц» онлайн - страница 311

Лоис Макмастър Бюджолд

— Чудесно. Оо, музиката започва… — Тя го поведе към средата на залата.

Беше облечена в рокля с широки тъмнозелени поли, гарнирани с червено, сполучливо допълваща се с пепеляворусите й къдрици. Той се зачуди дали цветовете на дрехите й не са нарочно подбрани да отговарят на неговите. Сигурно е случайност. Как…? „От моя шивач на моята майка, чрез нея на нейната майка, та до нея? По дяволите, всеки аналитик на ИмпСи трябва да може да разгадае тези данни.“

Грънт, уви, го разсейваше и смущаваше, защото мислено я разсъбличаше, и дори по-лошо. Но Грънт тази вечер нямаше думата. „Това е работа на лорд Марк. И този път той няма да я провали.“ Грънт можеше да си се крие и да набира пара. Лорд Марк все щеше да намери приложение на неговата мощ. Започна със спазване на такта. Вече свиреха дори танц — случи се менуетът „Мазепа“, при който двамата партньори се докосваха, държаха се за ръцете или за кръста почти през цялото време.

„Цялото истинско богатство е биологическо“ — беше казал графът. Марк най-после разбра какво точно означава това. За всичките си милион бетански долари той не можеше да си купи това, да купи светлината в очите на Карин. Макар че не би могло да навреди… каква беше онази проклета птица от Земята или от другаде, която строеше страшно сложни гнезда, за да привлече мъжкия?

Бяха по средата на огледалния танц.

— Така, Карин… вие сте девойка. Аз, хм, имах един спор с Иван. Какво мислите е най-привлекателното нещо, което може да има един мъж? Леколет, богатство… ранг? — Той се надяваше тонът му да навежда на мисълта, че провежда някакво научно изследване.

Тя сви устни, помисли, после каза:

— Ум.

„Аха. И от кой магазин ще го купиш с всичките си бетански долари, момче?“

— Огледален танц, мой ред е — каза Карин. — Какво е най-важното нещо, което може да има една жена?

— Доверие — отговори той, без да се двоуми, а след това се замисли по въпроса и почти сбърка такта. Щеше да му трябва планина от доверие. „Започни да го изграждаш още тази вечер, лорд Марк. Изграждай, зидай, гради!“

А след това успя да я накара да се засмее на глас четири пъти. И продължи да брои.

Яде прекалено много (дори Гордж се засити), пи прекалено много, говори прекалено много и танцува много повече от прекалено, и изобщо прекара адски добре. Танцуването му дойде малко много — Карин го пусна да танцува с няколко свои любопитни приятелки. Той прояви интерес към тях, но само като към нещо ново. Не искаше да бъде дребнав. Към два часа след полунощ беше така изтощен, че започна да фъфли и да накуцва. По-добре беше да си тръгне преди Хоул да дойде и да развали всичко. Освен това през последния час Майлс седеше тихо в един ъгъл и изглеждаше нетипично посърнал.

Съобщиха на един прислужник да докарат колата на графа, шофирана от вездесъщия Пим, който вече беше закарал графа и графинята. Качиха се отзад и се отпуснаха на седалките. Пим излезе през охраняваните порти на Резиденцията и потегли по заснежените притихнали улици. Почти нямаше други превозни средства. Майлс включи отоплението на максимална степен, облегна се и затвори очи.