Читать «Огледален танц» онлайн - страница 306

Само че Майлс вече не мислеше така. Ударът го беше изплашил адски много. Не с това, че баща му трябва да умре някой ден, може би преди него — това беше нормалният ред на нещата и Майлс не би могъл да иска той да се наруши за графа, — но че можеше да не е тук, когато това се случи. Когато ще има нужда от него. Че може би ще е далеч, отдаден на Дендариите си, и няма да научи в продължение на седмици. Че ще научи много късно.

Тъй като и двамата бяха в униформи, лейтенантът отдаде част на адмирала с обичайния нюанс на ирония, с която си разменяха военни поздрави. Предпочиташе да го прегърне, но щеше да изглежда много странно.

Да изглежда както ще. Той пристъпи напред и прегърна баща си.

— Ей, момче, ей — възкликна графът изненадан и доволен. — Не съм толкова зле де. — И на свой ред прегърна сина си, отдръпна се и ги огледа всичките: елегантната си жена и — вече двамата си сина. Усмихвайки се самодоволно и щастливо, той разпери ръце, за малко и свенливо, сякаш да прегърне всичките.

— Готови ли са Воркосиганците да щурмуват бала на Зимния панаир? Скъпи капитане, предугаждам, че мъжете ще ти се предават на тумби. Как ти е кракът, Марк?

Марк вдигна десния си крак и го размърда.

— Годен да настъпва всяка девойка Вор³¹ под сто килограма, сър. Сложил съм си стоманена подплънка под пръстите — подхвърли той на Майлс. — Не поемам никакви рискове.

Графинята се залепи за ръката на съпруга си.

— Води, любов моя. Води воркосиганските юнаци.

„По-скоро воркосиганските инвалиди — помисли си Майлс. — Ха, другите да не са по-добри.“

Майлс не се изненада, че практически първата личност, която срещнаха, когато влязоха в Имперската Резиденция, беше Саймън Илян. Беше облечен както обикновено за тези празненства в парадна червено-синя униформа, която скриваше множеството комуникационни апаратури.

— Охо, тази вечер той присъства лично — промърмори графът, щом зърна стария си шеф на Сигурността. — Ще рече, че другаде няма големи проблеми. Добре.

Подадоха покритите си със сняг наметала на прислугата. Майлс трепереше. Сигурно биологичният му часовник нещо се бе повредил по време на последното приключение — обикновено успяваше да си уреди някоя извънпланетна задача, когато в столицата беше зима. Илян им кимна и се приближи.

— Добър вечер, Саймън — каза графът.

— Добър вечер, сър. Засега всичко е спокойно и тихо.

— Това е добре. — Графът поповдигна развеселено вежди. — Сигурен съм, че министър-председателят Ракоци ще се радва да го чуе.

Илян отвори уста, после я затвори.

— Навик — каза той смутено. Гледаше граф Воркосиган почти разочарован. Сякаш единственият начин да се отнася към своя командир, когото познаваше от трийсет години, беше да докладва. Но адмирал-граф Воркосиган вече не изслушваше доклади. — Много странно чувство — призна той.