Читать «Огледален танц» онлайн - страница 304

— Аха, тук ли си бил? — Марк влезе и спря да се огледа в огледалото, завъртя се да се види отвсякъде. Дрехите му стояха много добре. Марк беше научил името на шивача на Грегор, строго пазена от ИмпСи тайна, като просто попита самия Грегор. Сако и панталони със свободна кройка, агресивно цивилни и същевременно много шикозни. Цветовете сякаш оказваха уважение на Зимния панаир: зеленото беше толкова тъмно, че изглеждаше почти черно, гарнирано с червено, също толкова тъмно, че също беше почти черно. Ефектът беше нещо средно между празнично и зловещо — като малка, весела бомба.

Майлс мислеше за онзи много странен момент в леколета на Роан, когато беше временно убеден, че е Марк. Колко ужасяващо беше да бъде Марк, колко абсолютно изолиран! Потръпна, като си спомни за обхваналата го неутешимост. „Така ли се чувства той винаги?“

„Стига вече. Спри!“

— Изглеждаш добре — каза Майлс.

— Да. — Марк се усмихна. — И ти не изглеждаш зле. Не приличаш съвсем на скелет.

— Ти също се подобряваш. Бавно. — Всъщност Марк наистина се подобряваше. Най-тревожните последици от ужасите, които Марк беше преживял при Риовал и за които решително отказваше да говори, постепенно бяха преминали. Само шкембенцето още не беше изчезнало.

— Реши ли най-сетне какво ще избереш? — попита любопитно Майлс.

— В момента го виждаш. Иначе не бих инвестирал цяло състояние в гардероба си.

— Хм. И добре ли се чувстваш? — попита Майлс.

Очите на Марк блеснаха.

— Да, благодаря. Мисълта, че някой кьорав снайперист от два километра посред нощ и при гърмотевична буря вероятно не би могъл да ме сбърка с теб, наистина е много успокояваща.

— Оо. Добре. Да, предполагам, че е така.

— Храни се по-често — посъветва го Марк сърдечно. — Отразява ти се добре. — После седна и преметна крак върху крак.

— Марк? — чу се гласът на графинята от фоайето. — Майлс?

— Тук сме — каза Майлс.

— Ах — възкликна тя и влезе в преддверието. — Ето ви и двамата.

И им се усмихна с ненаситна тайна майчина радост, видимо много доволна. Майлс не можеше да не се почувства стоплен, сякаш някакво останало последно парче лед от криозамразяването най-после се беше разтопило и изпускаше пара. Графинята беше облечена в нова рокля, по-натруфена от обикновено, в зелено и сребърно, с набрана яка, басти и шлейф, истинско тържество на плата. Това обаче не я правеше вдървена — не би могла да си го позволи. Графинята никога не се чувстваше притеснена от облеклото си. Тъкмо напротив. Очите й блестяха по-силно от сребърната бродерия.

— Татко готов ли е? — попита Майлс.

— Всеки момент ще слезе. Настоявам да си тръгнем веднага след полунощ. Вие двамата, разбира се, ако желаете, можете да останете по-дълго. Той иска да им покаже, че е здрав и силен както преди. Това му е в кръвта. Опитай се да насочиш вниманието му към графството, Майлс. Бедният министър-председател Ракоци ще полудее — все още си мисли, че Арал го дебне и следи всяка негова стъпка. Наистина трябва след Зимния панаир да напуснем столицата и да отидем в Хасадар.