Читать «Огледален танц» онлайн - страница 302

— Те получават печалба от политическите последствия — каза категорично Майлс. — Макар че… ако наистина го направиш, бих желал да бъда там. Да видя лицето на Илян.

— Ако се държиш добре, ще ти позволя да дойдеш. Оо, наистина ще го направя. Имам някои дългове, които никога няма да мога да изплатя… — Той мислеше за Филипи и другите. — Но възнамерявам да платя онези, които мога, в тяхна чест. Но можеш да се закълнеш, че ще запазя останалите пари. След около шест години ще ги удвоя и ще си възстановя сумата. И дори ще я надхвърля. Ако разбирам правилно играта, много по-лесно е да направиш два милиона от един, отколкото да направиш двама души от един. Ще уча.

Майлс го гледаше очарован.

— Убеден съм, че ще го направиш.

— Имаш ли представа колко отчаян бях, когато започнах това нападение? Колко изплашен? Бях решил да постигна достойнство, което никой повече да не може да пренебрегне, па макар и измервано само в пари. Парите са вид власт, която почти всеки може да притежава. За това дори не е необходимо да имаш пред името си представка Вор. — Той леко се усмихна. — Може би не след дълго ще заема полагащото ми се място. Като това на Иван. В края на краищата ще е много смешно, ако на двайсет и осем години продължавам да живея в къщата на родителите си.

Толкова подигравки за един ден бяха може би повече от достатъчни за Майлс. Майлс беше готов да отдаде живота си за своя брат, но имаше и навика да се опитва да включва околните в продълженията на своята собствена личност. „Аз не съм твое допълнение. Аз съм твой брат.“ Да. Марк си представи как отсега нататък и двамата ще са в течение на събитията. Отпусна се уморен, но щастлив.

— Аз наистина вярвам… — Майлс все още изглеждаше доста зашеметен. — Вярвам, че ти си първият Воркосиган, който от пет поколения насам ще спечели от бизнес. Добре дошъл в семейството.

Марк кимна. Известно време и двамата мълчаха.

— Но това не е решение на въпроса — въздъхна накрая Марк и посочи с кимане клиниката на Група Дърона, а с това загатна и за Джексън Хол. — Тази операция за освобождаване на клоновете един по един. Дори ако бях унищожил Ваза Луиджи и Къща Барапутра, някой друг щеше да възстанови работата й.

— Да — съгласи се Майлс. — Истинският отговор трябва да е медицинско-технически. Някой трябва да открие по-добър, по-сигурен начин за продължаване на живота. Което, вярвам, все някой ще успее да постигне. Много хора трябва да работят върху този проблем, на много места. Техниката на трансплантация на мозък е много рискована и няма да може да съперничи. И бързо ще бъде изоставена.

— Аз… нямам никакви таланти в медико-техническа насока — каза Марк. — Междувременно касапницата продължава. Трябва бързо да реша какво да направя. Много бързо.

— Но не днес — каза твърдо Майлс.

— Не. — Марк видя през прозореца как една совалка се спуска в комплекса. Не беше совалката, излетяла с Дъроните. — Това случайно да не е наш транспорт?

— Надявам се — каза Майлс, отиде до прозореца и погледна надолу. — Да.

А после не остана повече никакво време. Докато Майлс отиде да провери совалката, надойдоха половин дузина Дърони и откъртиха скованото, изкривено, полупарализирано тяло на Марк от стола на Лили, и го настаниха на антигравитационната носилка. Изкривените му ръце се тресяха неконтролируемо, докато Лили не стисна устни и не му приложи друг хипоспрей с нещо чудесно. Беше толкова доволен, че го носят. Счупеният му крак беше социално приемлива причина да не ходи. Когато излязоха на орбита, той се направи на абсолютен инвалид, с подозрително вдигнат крак, за по-голяма убедителност пред хората на ИмпСи, които трябваше да го занесат до койката му.