Читать «Огледален танц» онлайн - страница 296

— Доста добре — призна той.

— Винаги съм се чудела какво прави един възрастен свръхактивен, за да живее. Командването на няколко хиляди командоси ще е достатъчно да погълне всичката ти енергия, нали?

— Да — въздъхна той.

— Мисля, че винаги много ще те обичам. Но да живея непрекъснато с теб… ще ме подлуди. Мисля, че ти си най-невероятно доминиращата личност, която съм срещала.

— Предполага се, че ти ще се съпротивляваш — обясни той. — Аз разчитам, че… — той не можеше да каже „Ели“ или още по-лошо „всичките ми жени“, — че партньорите ми ще се съпротивляват. Иначе не бих могъл да се отпусна, не бих могъл да бъда същият.

Правилно. Твърде много съвместен живот беше разрушил тяхната любов, или най-малко нейните илюзии. Бараярската система за използуване на посредници за уреждане на брак започваше да му изглежда доста добра. Може би щеше да е по-добре най-напред да се ожени и след това да се опознаят взаимно. Докато невестата му го опознае, ще стане много късно да се откаже. Той въздъхна, усмихна се и се поклони на Роан с преувеличена учтивост.

— Ще бъда щастлив да ви посетя на Ескобар, госпожо.

— Ще се радвам да се срещнем, господине — отвърна тя с престорена сериозност.

„По дяволите, тя би могла да бъде единствената, тя подценява себе си…“

Лили Младша, която седеше на канапето и ги наблюдаваше, се закашля. Майлс я погледна и си спомни за бягството й от Дендариите.

— Знае ли Марк, че си тук, Лили? — попита той.

— Не зная. Бях с Роан.

— Последния път, когато Марк те е видял, си си тръгнала с Ваза Луиджи. Аз мисля… че той би искал да чуе, че си променила решението си.

— Той се опита да ме убеди да остана на кораба. Но не говори така добре както вас — призна тя.

— Но той направи всичко това. Той ти плати пътя до Ескобар. С цената на… — Не беше сигурен, че иска да мисли за цената. — Аз просто го последвах. Хайде, ела. Кажи му поне здравей, довиждане, благодаря. Нищо няма да ти струва, а подозирам, че за него ще означава доста.

Тя стана и с нежелание го последва. Роан одобрително им кимна и продължи припряно да опакова.

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

— Намери ли ги? — попита лорд Марк.

— Да — отговори тихо Ботари-Джесек.

— Унищожи ли ги?

— Да.

Марк се изчерви, подпря натежалата си глава на стола на Лили и въздъхна.

— Видяла си ги. Казах ти да не ги гледаш.

— Трябваше да съм сигурна, че съм взела каквото трябва.

— Не, не трябваше. Трябваше просто да унищожиш всичко.

— Точно това направих накрая. Започнах да гледам. После изключих звука, пуснах ги да се пренавиват напред и правих само отделни проверки.

— По-добре да не го беше правила.

— Прав си. Но нямаше как. Марк, тези холовидеозаписи бяха стотици часове. Не можех да повярвам, че са толкова много.

— Всъщност бяха само около петдесет часа. Или може би… петдесет години? Но те правеха едновременно по няколко. Винаги можех с крайчеца на окото си да видя във въздуха да се носи холовидеокамера, независимо какво ставаше. Не зная дали Риовал ги правеше, за да проучва и анализира, или просто за развлечение. Предполагам, че и от двете по малко. Средствата му за анализ бяха ужасни.