Читать «Огледален танц» онлайн - страница 298

— Сигурно ще трябва да се лекуваш.

— Лили Дърона свърши чудесна работа. И по мое искане не направи никакви записи. Трябва да мога да мина незабелязано.

— Все пак не се отказвай от лекарска помощ — посъветва го Ботари-Джесек. — Графинята ще го забележи, дори никой друг да не види нищо. А и не мога да повярвам, че не се нуждаеш… от нещо повече. Не физически.

— Оо, Елена. Ако има нещо, което научих през последната седмица, това е колко шибано е сглобен мозъкът ми. Най-лошото, което видях в сутерена на Риовал, беше чудовището в огледалото, психическото огледало на Риовал. Моето любимо чудовище, четириглавото. Много по-лошо дори от самия Риовал. По-силно. По-бързо. По-лукаво. — Той прехапа език, осъзнал, че започва да приказва прекалено много, осъзнал, че приказките му започват да граничат с лудост. Но не мислеше, че граничат с лудост. Той мислеше, че граничат със здравия разсъдък — след всичко станало тук. Въпреки всичко станало. — Аз зная какво правя. На някакво ниво зная съвсем точно какво правя.

— На два от видеофилмите… ти, изглежда, успяваш да измамиш Риовал с фалшиво раздвояване на личността.

— Никога не бих могъл да измамя Риовал с нещо фалшиво. Той беше в този бизнес от десетилетия и бе достигнал до най-тайните кътчета в мозъците на хората. Но моята личност не беше точно раздвоена, а като… повече обърната. — Нищо, което се чувства така единно цяло, не може да бъде наречено раздвоено. — Не беше нещо, което бях решил да направя. Беше просто нещо, което направих.

Тя го гледаше много загрижено, така че му се наложи да се изсмее. Но ефектът от смеха му за нея очевидно не беше толкова успокояващ, колкото би желал.

— Разбери едно — каза й той. — Понякога умопомрачението не е трагедия. Понякога е стратегия за оцеляване. Понякога е… триумф. — Той се поколеба. — Знаеш ли какво е черна бригада?

Тя поклати мълчаливо глава.

— Нещо, което видях веднъж в лондонския музей. През деветнайсето и двайсето столетие на Земята използували кораби, задвижвани с парни машини, с които прекосявали океаните. Топлината за тези машини идвала от огромни огньове с каменни въглища в търбусите на корабите. И използували хора да хвърлят въглища в пещите. Долу, в мръсотията и горещината, и потта, и вонята. Били целите черни от въглищата и ги наричали „черна бригада“. И офицерите и дамите не искали да имат социално нищо общо с тези бедни неприятни същества. Но без тях нищо не можело да се движи. Нищо не горяло. Нищо не живеело. Нямало пара. Черната бригада. Невъзпети герои. Грозни хора от по-долната класа.

Тя вече сигурно наистина мислеше, че й бърбори глупости. Панегириката на пламенната лоялност към неговата черна бригада, която искаше да изпее в ушите й, точно сега не беше… добра идея. „Да, и никой не ме обича“ — прошепна тъжно Гордж. „Ще трябва да свикнеш с това.“

— Няма значение. — Той се усмихна. — Но мога да ти кажа, че Гален ми изглежда… слаб след Риовал. А аз победих Риовал. Странно, точно сега се чувствам много свободен. И възнамерявам да остана такъв.