Читать «Огледален танц» онлайн - страница 294

— Благодаря — прошепна Марк.

Бел се обърна към Майлс и попита:

— Спомняш ли си първия път, когато се срещнахме?

— Да. Прострелях те със стънер.

— Така беше. — Той отиде до стола му, наведе се и хвана брадичката му. — Стой спокоен. От години чакам за това. — И го целуна. Една продължителна и мълчалива целувка. Майлс мислеше върху гледката, мислеше върху нейната двусмисленост, мислеше за неочаквана смърт, мислеше, че не дава пет пари за нея и отговори на целувката на Бел. Бел се изправи и се усмихна.

Откъм тръбния подемник се чуха гласове, някоя от Дъроните извика:

— Право нагоре, госпожо.

Елена Ботари-Джесек изникна зад хромираните перила и обходи стаята с поглед.

— Здравейте. Майлс, трябва да говоря с Марк — каза тя на един дъх. Очите й бяха мрачни и тревожни. — Можем ли да отидем някъде? — попита тя Марк.

— Предпочитам да не ставам — каза Марк. Гласът му беше много уморен, много отпаднал.

— Добре. Майлс, Бел, моля ви, излезте — каза тя без заобикалки.

Озадачен, Майлс се изправи и погледна въпросително. Очите й казаха: „Не сега. По-късно.“ Той вдигна рамене.

— Хайде, Бел. Ела да видим дали можем да наемем някой помощник. — Искаше да намери Роан. Марк наблюдаваше как Майлс се спусна по тръбния подемник заедно с Бел. Елена придърпа един стол, седна и разпери ръце. Марк беше крайно навъсен.

Майлс прехвърли Бел при доктор Попи да осигурява свръзка и се отправи към апартамента на Роан. Както се надяваше, тя беше там и опаковаше нещата си. Друга млада Дърона седеше и наблюдаваше с малко смутен вид. Майлс веднага я позна.

— Лили Младша! Значи дойде! Роан!

Лицето на Роан светна от радост и тя побърза да го прегърне.

— Майлс! Името ти е Майлс Нейсмит. Знаех си. Ти премина каскадите. Кога?

— Да. — Той се прокашля. — Всъщност това беше още в Барапутра.

Усмивката й малко помръкна.

— Преди да избягам? И не си ми казал.

— За сигурност — каза той внимателно.

— Не си ми вярвал?

„Това е Джексън Хол. Ти самата го каза.“

— Бях повече загрижен за Ваза Луиджи.

— Е, мога да те разбера — въздъхна Роан.

— Кога дойде?

— Вчера сутринта. Лили се вмъкна нощес. Хитро! Никога не съм мислил, че ще можеш да измъкнеш и нея.

— Освобождаването на един беше ключ за освобождаване на друг. Ти се измъкна, което позволи на Лили да излезе. — Той се усмихна на Лили Младша, която ги наблюдаваше любопитно. — Само аз не направих нищо. Това, изглежда, е историята на моя живот напоследък. Но наистина вярвам, че вие ще успеете и ще се измъкнете от планетата преди Ваза Луиджи и Лотус да разберат.

— Всички ще излетим още преди да се мръкне. Чуваш ли! — Роан го заведе до прозореца. Персоналната совалка, пилотирана от сержант Таура, с около осем Дърони на борда излиташе тежко от двора на оградения с високи стени комплекс. Първите осем — да подготвят кораба за следващите, които щяха да дойдат.

— Ескобар, Майлс! — извика ентусиазирано Роан. — Отиваме на Ескобар. Оо, Лили, там ще ти хареса.

— Ще останете ли като група, когато отидете там? — попита Майлс.