Читать «Огледален танц» онлайн - страница 293

Майлс преглътна и я наруши.

— Не мога да те пусна отново да командваш „Ариел“.

— Зная — отговори Бел.

— Ще се отрази лошо на дисциплината във флота.

— Зная — съгласи се Бел.

— Това… не е справедливо. Ако беше излъгал, ако си бе държал устата затворена, ако бе претендирал, че си измамен от Марк, никой никога нямаше да узнае.

— Зная — каза Бел. После добави: — Но трябваше спешно да изведа командата. Не можех да позволя на Марк да продължи да издава заповеди. Беше опасно.

— За командосите.

— Да. И… трябваше да го направя — добави Бел.

— Капитан Торн — въздъхна адмирал Нейсмит, — длъжен съм да помоля за вашата оставка.

— Имате я, сър.

— Благодаря. — И с това се свърши. Бързо и лесно. Той отново се сети за разпилените картини от времето на спасителната акция. Беше съвсем сигурен, че все още му липсват фрагменти. Но имаше и загинали, много загинали, и това беше непоправимо. — Знаеш ли… какво стана с Филипи? Мисля, че тя имаше шанс.

Марк и Бел се спогледаха.

— Не успя — отговори Бел.

— Оо. Съжалявам да го чуя.

— Криооцеляването е въпрос на шанс — въздъхна Бел. — Когато се съгласихме да участваме в операцията, всички поехме риск.

Марк се намръщи.

— Не изглежда справедливо. Бел губи кариерата си, а аз се спасявам, без да съм понесъл нищо.

Бел погледна за момент нараненото, подпухнало, сгушено на големия стол на Лили тяло на Марк и вдигна леко вежди.

— Какво възнамеряваш да правиш сега, Бел? — попита внимателно Майлс. — Да се върнеш на Бета? Често говореше за този вариант.

— Не зная — отговори Бел. — Не е да не съм мислил. Мислил съм седмици наред. Не съм сигурен, че вече съм годен за нещо у дома.

— Аз лично съм мислил — каза Майлс. — Разумна мисъл. Прави ми впечатление, че някои партии, които са на моя страна, ще бъдат по-малко стреснати от идеята да се въртиш около кръстовищата на космически канали с глава, пълна със строго секретна бараярска информация, ако си на служба при Илян. Информатор… може би агент?

— Аз нямам таланта на Ели Куин — каза Бел. — Аз бях капитан на кораб.

— Капитаните на кораби ходят на много интересни места. И са в състояние да събират различна информация.

Бел наклони глава.

— Аз… ще обмисля сериозно тази идея.

— Предполагам, че не желаеш да се уволниш тук, на Джексън Хол?

Бел се засмя.

— Не, но дяволите.

— Тогава помисли върху казаното по пътя към Ескобар. Говори с Куин. До пристигането си там реши и й съобщи какво си решил.

Бел кимна, стана и огледа притихналата дневна на Лили Дърона.

— Ни най-малко не съжалявам — каза той на Марк. — По един или по друг начин ние измъкнахме почти деветдесет души от този вонящ гравитационен кладенец. От сигурна смърт или джексънианско робство. Сметката не е лоша за един остаряващ бетанец. Можеш да се обзаложиш, че винаги, когато си спомням за това, ще си спомням и за тях.