Читать «Огледален танц» онлайн - страница 289

Фел кимна.

— Но човекът, който има в ръката си кодираните ключове на Риовал днес, може да има значително предимство — продължи Марк. — Особено ако има достатъчно персонал за осигуряване на материална поддръжка. Без досадното бавене за проверяване на кодовете на Риовал един по един той може да се окаже в положение незабавно да вземе наведнъж под свой контрол всички текущи активи на Къща Риовал. Прибавете към това добре известната кръвна връзка за придаване на законност на претенциите и аз смятам, че най-голямата конкуренция ще бъде отстранена, без да е необходима изобщо някаква скъпоструваща борба.

— Пръстенът на моя природен брат с кодовете не е ваш, за да търгувате с него — каза хладно Фел.

— Оо, не е вярно — каза Марк. — Аз го спечелих. Той е в мои ръце. Аз мога да го унищожа. И… — Той облиза устни и момичето отново му поднесе чашата с чай. — И платих за него. И сега на вас нямаше да ви се предлага тази изключителна… а тя е все още изключителна… възможност, ако не бях аз.

Баронът кимна леко.

— Продължавайте.

— Каква според вас е стойността на Група Дърона в уравнение със стойността на текущите активи на Къща Риовал? Относително.

Баронът се намръщи.

— Една двайсета. Една трийсета, може би. Къща Риовал има много повече недвижима собственост. Стойността на интелектуалната собственост е по-трудно да се изчисли. Те специализират в много различни биологически задачи.

— Да оставим настрана — или да забравим — недвижимото имущество. Къща Риовал очевидно е много по-ценна. Лаборатории, техници, роби. Списък от клиенти. Хирурзи. Генетици.

— Бих казал, че е така.

— Добре. Хайде тогава да се договорим. Аз ще ви дам Къща Риовал срещу Група Дърона плюс разписка за плащане в брой на приносителя десет процента от равностойността на активите на Къща Риовал.

— Десет процента. Хонорарът на един агент — каза Фел и погледна към Лили. Тя се усмихна, но не каза нищо.

— Хонорарът на един агент — съгласи се Марк. — Приблизително поне два пъти по-малко от предимствата, които ще изгубите без кодовете за ключалките на Рай Риовал.

— И какво ще правите с всички тези дами, ако ги получите, а, Марк?

— Каквото си искам. Важното е да имаш желание, нали?

— Възнамерявате да създадете собствен бизнес тук? Барон Марк?

Майлс замръзна ужасен от тази нова перспектива.

— Не — въздъхна Марк. — Искам да се прибера у дома, бароне. Наистина го искам. Ще предам Група Дърона… на тях самите. И вие ще ги пуснете да си вървят, свободни и необезпокоявани, и няма да ги преследвате където и да отидат. Ескобар ли беше, Лили?

Той погледна към Лили, която отговори на погледа му и леко кимна.

— Странно — промърмори баронът. — Мисля, че сте луд.

— Оо, бароне. Нямам никаква представа. — От устата на Марк се изплъзна странно кудкудякане. Ако това беше игра, то тя беше най-добрата игра, която Майлс беше виждал, без да се изключват неговите най-големи измами.