Читать «Огледален танц» онлайн - страница 290

Баронът се облегна назад и кръстоса ръце. Лицето му беше като каменно от тежки мисли. Дали ще реши да се опита неочаквано да ги нападне? Майлс нервно започна да пресмята военните възможности на една неочаквана огнева атака. Дендариите на палубата, ИмпСи в орбита, той и Марк изложени на риск неочаквано да зърнат пред себе си блясък от дулото на огнестрелно оръжие… оо, Господи, каква касапница…

— Десет процента — каза най-после баронът — минус стойността на Група Дърона.

— Кой изчислява стойността на интелектуалната собственост, бароне?

— Аз. И те веднага ще се евакуират. Цялото имущество, бележки, файлове и резултати от провежданите експерименти трябва да останат непокътнати.

Марк погледна Лили: тя се наведе и му прошепна нещо на ухото.

— Група Дърона трябва да има право да дублира техническите файлове. И да си вземе личните вещи — дрехи, книги и така нататък.

Баронът гледаше замислено към тавана.

— Могат да вземат със себе си… само онова, което могат да носят. Не повече. Без да дублират техническите файлове. И кредитните им сметки остават, както е било винаги, мои.

Лили свъси вежди и проведе шепнешком още един разговор с Марк. Той отхвърли някакво възражение и посочи към орбитата. Накрая тя кимна.

— Барон Фел — Марк пое дълбоко дъх, — споразумяхме се.

— Споразумяхме се — потвърди Фел, като го наблюдаваше с тънка усмивчица.

— Предавам я — изкикоти се Марк, обърна дистанционното управление и завъртя едно копче, след това го сложи на облегалката на стола и разтърси треперещите си пръсти.

Фел се протегна, разтоварвайки се от напрежението. Стражите си отдъхнаха. Майлс едва не падна от стола. „Леле божке, какво направихме?“ Лили каза нещо и Дъроните бързо се разпръснаха.

— Беше ми много приятно да правя бизнес с вас, Марк. — Фел стана. — Не зная къде е вашият дом, но ако някога решите да си потърсите работа, обадете ми се. В моите галактически дела бих могъл да използувам агент като вас. Вашето чувство за точния момент е… адски елегантно.

— Благодаря, бароне. — Марк кимна. — Ще го имам предвид, ако никоя от другите ми възможности не потръгне.

— Вашият брат също — Фел кимна. — При условие, че напълно се възстанови, разбира се. Моите командоси биха се радвали да имат по-активен боен командир.

Майлс прочисти гърлото си.

— Потребностите на Къща Фел са главно защитни. Аз предпочитам по-агресивните задачи на Дендарии — каза той.

— Може би ще предстоят повече нападателни действия — каза Фел и погледът му за миг се зарея нанякъде.

— Мислите да завоювате света? — попита Майлс. „Империя Фел?“

— Придобиването на Къща Риовал ще постави Къща Фел в интересно неравновесно положение — каза Фел. — Не си струва да преследваш политика на неограничено разширение и да се справиш с цялата опозиция, за да управляваш само още пет години. Но ако човек може да живее още петдесет години, примерно, може да намери някоя много привлекателна работа за способен военен офицер… — Фел вдигна въпросително вежди към Майлс.

— Не. Благодаря.

Марк погледна Майлс с присвити по котешки очи, пълни със задоволство.