Читать «Огледален танц» онлайн - страница 287

— Той се погрижи за това — каза Фел тъжно. — Повече няма да се повтаря.

— Въпреки това. — В знак на отстъпка той посочи към совалката на паркинга. — Е, другите ми приятели ще почакат навън.

Фел се намръщи, премисляйки думите му, после каза:

— Добре.

Последваха го вътре. Хок ги посрещна, поклони се на барона и ги съпроводи официално през серията от тръбни подемници до надстройката на Лили Дърона.

„Думата за това — мислеше Майлс, издигайки се покрай хромираните парапети, — е «мизансцена».“ Всичко бе подредено като в театър.

Централната фигура беше Марк. Той се беше облегнал удобно в стола на Лили Дърона, бинтованият му десен крак беше сложен върху копринена възглавница на ниска кръгла масичка. Заобиколен от Дърони. Самата Лили — бялата й коса бе сплетена като корона около главата й, стоеше отдясно на Марк, вглъбена, опряна на тапицираната облегалка на стола, и се усмихваше благосклонно. Хок застана отляво на Марк. Доктор Крис, доктор Попи и доктор Роуз се бяха струпали почтително около тях. Роан я нямаше. Прозорецът беше поправен.

В центъра на масичката беше поставена хладилна стъкленица. В нея имаше отрязана ръка с голям сребърен пръстен с квадратен черен оникс.

Физическият вид на Марк смути Майлс. Той се беше приготвил да види травми от нечовешки мъчения, но Марк беше покрит от врата до глезените със сиво трико като неговото. Само синините по лицето и бинтът на крака загатваха за изтърпяното през последните пет дни. Но лицето и тялото му бяха странно и нездраво подпухнали, стомахът му още повече, много повече от добре балансираната фигура, която бе видял тук в Дендарии униформа само преди няколко дни и повече от два пъти по-дебел от времето, когато се опита да го освободи при нападението на яслата за клонове преди четири месеца. Ако беше за друг човек, например барон Фел, при такова затлъстяване окото му дори нямаше да трепне, но Марк… можеше ли и той самият да стане такъв, ако някой ден се отпусне? Изведнъж изпита желание да се откаже от десертите. Ели гледаше ужасена и отблъсната.

Марк се усмихваше. Под дясната му ръка лежеше дистанционно управление. Показалецът му натискаше бутон.

Барон Фел видя стъкленицата с ръката, впери поглед в нея и извика:

— Най-сетне!

— Стоп! — каза Марк.

Баронът спря, погледна го и попита:

— Какво има?

— Обектът, от който се интересувате, стои в тази херметизирана стъкленица върху малка термична граната. Под контрол. — Той вдигна дистанционното управление. — Ей с този бутон. Има и втори контрол в ръцете на друг човек, извън тази стая. Стреляйте със стънер в мен и стъкленицата ще хвръкне във въздуха. Заплашете ме и ръката ми може да трепне. Блъснете ме и пръстът ми ще се вдигне от бутона. Раздразнете ме достатъчно и може просто да направя всичко да отиде по дяволите.

— Фактът, че сте подготвили всичко така добре — каза Фел бавно, — ми показва, че знаете стойността на онова, което държите. Не бихте прибягнали до разрушение. Вие блъфирате. — Той впери пронизващ поглед в Лили.

— Не се опитвайте да проверявате казаното от мен — продължи Марк все така усмихнат. — След пет дни гостоприемство от страна на природения ви брат аз наистина съм враждебно настроен. Това в стъкленицата е ценно за вас. Не и за мен. Обаче — той си пое дъх — вие имате някои неща, които са ценни за мен. Бароне, хайде да се споразумеем.