Читать «Огледален танц» онлайн - страница 256

Той настойчиво се намеси.

— Бароне… наистина ли командата на Риовал отвлече Нейсмит? Знаете ли къде?

— Наистина интересен въпрос — промърмори Ваза Луиджи, като го погледна. — Цял ден се опитвам да установя контакт с Рай, но без успех. Предполагам, че там, където се намира Рай, там е и вашият клон-близнак… адмирале.

Той пое дълбоко дъх.

— Защо смятате, че аз съм адмиралът, сър?

— Защото срещнах другия. При недвусмислени обстоятелства. Не мисля, че истинският адмирал Нейсмит би позволил неговият телохранител да му заповядва. А вие?

Главата му се пръскаше.

— Какво прави Риовал с него?

— Ваза, това не е разговор за вечеря — укори го баронесата и погледна любопитно към него. — Освен това… какво толкова има да се тревожите?

— „Какво направи с малкото си братче?“ — Цитатът дойде отникъде, просто изтърван от устата му. Той докосна несигурно устните си. Роан го погледна. Лотус също.

— Колкото до вашия въпрос, адмирале — почна Ваза Луиджи, — зависи дали Рай е достигнал до същите заключения като мен. Ако е достигнал… вероятно не прави много. Ако не е, методите му ще зависят от вашият клон-близнак.

— Не… не ви разбирам.

— Риовал ще го проучи. Експериментално. Изборът му на действие ще следва от анализа на самоличността на обекта.

Това звучеше много лошо. Той си представи безброй тестове за избор. Намръщи се смутен.

— Рай е артист в своята работа — продължи баронът. — Може да предизвика най-необичайни психологически ефекти. Виждал съм го да превръща враг в абсолютно предан роб, който се подчинява на всяка заповед. Последният човек, който се опита да го убие и има нещастието да остане жив, завърши със сервиране на напитки на частните сбирки на Риовал, молейки се да му разрешат да удовлетворява всякакви искания от страна на гостите.

— Ти какво поиска? — попита баронесата сухо.

— Бяло вино. Това беше преди твоето време, скъпа. Обаче го наблюдавах. Изглеждаше доста измъчен.

— Смятате ли да ме продадете на Риовал? — попита той бавно.

— Ако той даде най-много, адмирале. Вие и вашият клон-близнак съсипахте моето имущество… и аз още не съм сигурен, че не сте планирали заедно всичко отначало докрай… а това излезе много скъпо на моята Къща. И — очите му блеснаха — лично за мен много неприятно. Аз няма да си правя труда да отмъщавам на човек в криоамнезия, но искам да си компенсирам щетите. Ако ви продам на Рай, вие ще бъдете наказан по-добре, отколкото дори бих могъл да си представя. Рай ще е доволен да има в ръцете си и двамата ви. — Ваза Луиджи въздъхна. — Страхувам се, че Къща Риовал винаги ще бъде малка, докато Рай позволява личното му удовлетворение да надделява над печалбите. Срамота. Аз бих могъл да постигна много повече с неговите ресурси.

Девойката се върна, сервира малки чинии с ордьовър и някакъв коктейл от вино и плодови сокове и отново бавно излезе. Ваза Луиджи я проследи с поглед, а баронесата присви очи, но щом той обърна глава, миглите й се сведоха надолу и тя се загледа в напитката си.

— Какво ще кажете за… Дендариите като участници в търга? — Да! Стига Барапутра да направи това предложение и Дендариите веднага ще се отзоват. С плазмено оръжие. Наистина високо наддаване. Но трябваше да стане бързо. Барапутра не може да го изложи на търг, без да се разкрие, че е негов пленник, а тогава, а тогава… какво? — Ако не друго, ще можете да ги използувате като конкуренти, за да накарате Риовал да даде повече — добави той хитро.