Читать «Огледален танц» онлайн - страница 255

Трапезарията беше подредена стилно — с отделни дивани и малки маси, наредени в полукръг с изглед към градината. Една много позната на външен вид жена седеше на един от диваните.

Косата й беше бяла, с кичури от черно, и навита в сложни плитки на главата. Тъмни очи, фина кожа с цвят на слонова кост със съвсем малки бръчици, силно гърбав нос — доктор Дърона. Отново. Беше облечена във фина свободна светлозелена копринена блуза, може би случайно напомняща на облеклото в Лаборатория Дърона, и къси панталони в кремав цвят. Доктор Лотус Дърона, баронеса Барапутра, имаше изискан вкус. И средства да си го позволи.

— Роан, скъпа — каза тя, кимна и протегна ръка за целувка като на придворна дама.

— Здравей, Лотус — каза спокойно Роан и притисна устни до ръката й. Лотус се усмихна и с жест ги покани да седнат.

После докосна някакъв бутон и една девойка, облечена в кафява коприна, влезе и сервира напитки — най-напред на барона, правейки реверанс със сведени надолу очи. Изглеждаше много позната — със силно гърбав нос, с фина права черна коса, вързана на тила и развята като конска опашка на гърба… Когато поднесе на баронесата, очите й се вдигнаха нагоре и се разтвориха като цветя на слънце, светнали от радост. Когато се поклони на Роан, погледът й изглеждаше учуден и тъмните й вежди се сведоха надолу в недоумение. Роан й отговори със също толкова учуден поглед, който премина в зараждащ се ужас, когато девойката се отдалечи.

След това тя се поклони и на него и се намръщи още по-силно.

— Вие!… — прошепна тя изненадана.

— Действай, Лили, не гледай така глупаво — каза баронесата.

Напускайки стаята с полюшваща се походка, тя скришом погледна през рамо към тях.

— Лили? — изненада се Роан. — Нарекла си я Лили?

— Едно малко отмъщение.

Роан стисна юмруци.

— Как можа? Като се знаеш каква си? Като знаеш какви сме ние?

— Как можа ти да избереш смъртта пред живота? — Баронесата вдигна рамене. — Или още по-лошо — да позволиш на Лили да избере това за теб? Твоето време на изкушение още не е дошло, Роан, скъпа сестричке. Задай си въпроса отново след двайсет или трийсет години, когато ще чувстваш тялото ти да се скапва, и тогава ще видиш дали отговорът ще дойде така лесно.

— Лили те обичаше като дъщеря.

— Лили ме използуваше като слугиня. Обич? — Баронесата се засмя. — Не обичта държи стадото Дърона заедно, а заплахата от хищника. Ако бяха премахнати всички външни икономически и други опасности, далечните кръстовища на космическите коридори нямаше да са толкова далеч за нас и ние щяхме да се отделим от любимите си сестрички. Всъщност в повечето семейства става така.

Роан я разбра и явно се натъжи. Но не изрази несъгласие.

Ваза Луиджи си прочисти гърлото.

— Всъщност, доктор Дърона, не е необходимо да пътувате до далечни галактики, за да си намерите място. Къща Барапутра ще намери приложение за вашите таланти и опит. И може би малко автономия. Например ръководител на отделение. А по-късно — кой може да каже? — може би на цяло заведение.

— Не, благодаря — отсече Роан.

Баронът вдигна рамене. Дали баронесата не изглеждаше малко облекчена?