Читать «Огледален танц» онлайн - страница 223

— Той беше докаран безопасно — каза Куин. — Сега има ново име, ново лице, нова лаборатория и заплата, с която сигурно се чувства щастлив. Един лоялен нов поданик на Империята.

— Хм. Е, това ме отвежда до друга връзка. Тя не е нова или неизвестна за мен, макар че не зная какво да правя с нея. ИмпСи също не знае, въпреки че на два пъти изпращаха агенти да проверят Група Дърона. Баронеса Лотус Барапутра, жената на барона, е клон на Дърона.

Ръката с нокти като на граблива птица на Таура отскочи към устните й.

— Онова момиче!

— Да, онова момиче. Аз се чудех, защо тя се отнесе към мен толкова студено. Бях я виждал по-рано в друго въплъщение. Клон от клон.

— Баронесата е една от най-старите клонове-дъщери на Лили Дърона, или както щете наречете това племе. Кошер. Тя не се е продала евтино. Лотус е станала дезертьор срещу един от най-големите подкупи в историята на Джексън Хол — съвместен контрол, или приблизително нещо такова, на Къща Барапутра. Тя е била помощник на барон Барапутра в продължение на двайсет години. А сега, изглежда, се превръща в друго нещо. Групата Дърона имат учудващо голяма научна ерудиция, но отказват да извършват трансплантации на мозък на клон. Това е било записано в договора, подписан от Лили Дърона с Къща Фел. Но барон Барапутра, който трябва да е над шейсет стандартни години, очевидно възнамерява да започне наскоро втората си младост. Ако съдим по онова, което видяхме.

— Глупости — промърмори Куин.

— Ето, това е друга връзка — каза Марк. — Всъщност това е дяволска плетеница от връзки, когато хванеш подходящата нишка. Но това не обяснява, поне за мен, защо Група Дърона крие Майлс от шефовете на собствената си Къща Фел. И все пак те, изглежда, правят точно това.

— Ако е при тях — каза Куин, гризейки бузата си.

— Ако — отстъпи Марк. — Макар че — той леко се оживи — това обяснява защо уличаващата криокамера се е озовала на Хиген Хаб. Групата Дърона не се е опитала да я скрие от ИмпСи. Те са се опитали да я скрият от други джексънианци.

— Всичко почти се връзва — каза Торн.

Марк разпери ръце и ги обърна с дланите навътре, сякаш между тях бяха опънати невидими нишки.

— Да. Почти. — Той отново събра ръце. — Така че ние сме тук. И отиваме там. Първият ни номер ще бъде да влезем отново в джексънианския космос покрай станцията за скок на Фел. Капитан Куин донесе необходимото за промяна на нашите самоличности. Уточнете идеите си с нейните. Имаме на разположение десет дни.

Групата се разпръсна, за да разуми новите проблеми — всеки по свой начин. Ботари-Джесек и Куин останаха, Марк стана и изправи гръб. Болеше го. Болеше го и мозъкът.

— Беше чудесен анализ, Марк — каза с неохота Куин. — Ако не са празни приказки.

— Благодаря, Куин — каза Марк искрено. Той също се молеше всичко да не се окаже халюцинация, просто претенциозна грешка.

— Да… мисля, че той е малко променен — отбеляза безпристрастно Ботари-Джесек. — Пораснал.

— Да? — Втренченият поглед на Куин го огледа от горе надолу. — Вярно…

Сърцето на Марк замря жадно за трошичка одобрение.