Читать «Огледален танц» онлайн - страница 10

— Добре.

— Кога пристига Ели Куин?

— Тя няма да участва в тази мисия.

Торн се опули от изненада.

— Наистина ли? — Съвсем необяснимо устните му се разтеглиха в усмивка. — Много лошо. — В гласа му не се чувстваше никакво разочарование. Съперници ли бяха? За какво?

— От „Триумф“ да ми изпратят нещата — нареди той. Да, поредната кражба. — И… нареди да ми изпратят храна в каютата.

— Слушам — отговори Торн и кимна. — Радвам се да видя, че имаш апетит, въпреки че не си се наспал. Дано го задържиш. Знаеш, че се тревожим за теб.

Апетит! По дяволите. Поддържането на малко тегло представляваше една непрекъсната битка. Беше гладувал цели три месеца, за да може да се вмести в униформата на Нейсмит, която беше откраднал преди две години и сега носеше. В него нахлу нова вълна на омраза към прогенитора. Той излезе като козирува небрежно с надеждата, че това ще стимулира Торн да работи по-усърдно и да не мърмори.

Не му оставаше нищо друго освен да опита всички дактилни ключалки в коридора. Надяваше се, че никой Дендарии няма да се появи, докато проверява вратите. Най-после успя да намери каютата си — точно срещу тази на капитана-хермафродит. Докосна сензорната ключалка и вратата безотказно се плъзна и се отвори.

Каютата представляваше малка стая почти като тази на Торн, само че с по-малко техника. Той провери шкафовете. Повечето бяха празни, но в един намери сиво работно облекло и изцапан гащеризон, точно неговия ръст. В малката баня намери комплект почти нови тоалетни принадлежности, включително четка за зъби. На устните му се появи иронична усмивка. Добре оправеното легло, което се отваряше от стената, изглеждаше изключително привлекателно и той едва не се строполи върху него.

„Нещата тръгнаха. Успях.“ Дендарии го бяха приели. Бяха го приели със същото глупаво сляпо доверие, с което следваха Нейсмит. Като овце. Единственото, което трябваше да прави сега, беше да не преиграе. Най-трудната част беше минала.

Взе набързо един душ и тъкмо обуваше панталоните на Нейсмит, когато пристигна храната. Това, че не беше напълно облечен, послужи като извинение бързо да отпрати човека, който донесе храната. Вечерята се оказа истинска храна, не просто дажба. Бифтек, пресни на вид зеленчуци, истинско кафе, топлата храна — наистина топла, студената — студена, добре подредена на малки порции, точно съобразени с апетита на Нейсмит. Имаше дори и сладолед. Той разбра вкусовете на своя прогенитор и отново се уплаши от това старание на непознати за него хора, които правеха всичко, за да му дадат точно онова, което иска, дори и в най-малките подробности. Вярно, че рангът си има своите привилегии, но това вече беше прекалено много.

Потиснат, той изяде всичко и тъкмо се чудеше дали мъхестото зеленище, което запълваше празното място в чинията, е за ядене, когато звънецът в каютата отново забръмча.

Появи се един ефрейтор — буташе пред себе си във въздуха антигравитационна носилка с три големи кашона.

— А! — възкликна той. — Нещата ми. Остави ги засега на пода в средата на каютата.