Читать «Огледален танц» онлайн - страница 9
Лоис Макмастър Бюджолд
Къща Фел се занимаваше главно с оръжия. Какво общо имаше Фел с това?
— Колкото знаеш ти, толкова знам и аз.
Торн се намръщи. Очевидно това не беше обичайният за Нейсмит отговор.
— Имам доста вътрешна информация за яслата, но ще мога да те информирам чак след като потеглим. Виж, Бел, едва ли е нужно да ти казвам как да си вършиш работата. Аз ти вярвам. Погрижи се за материално-техническото обезпечаване и оперативната разработка, а аз ще проверя крайните резултати.
Торн се изправи.
— Правилно. За колко деца става дума?
— В Къща Барапутра средно се извършва една трансплантация седмично. Можем да приемем годишно около петдесет. През последната година от пребиваването им там преместват клоновете в специална постройка близко до централата на Къщата за окончателно формиране. Искам да освободим от тази постройка цялата група от последната година. Петдесет или шестдесет деца.
— Всичките натоварени на борда на „Ариел“? Ще бъде доста тясно.
— Всичко трябва да стане много бързо, Бел.
— Разписание ли гоним?
— Трябва да стане колкото се може по-бързо. Всяка седмица закъснение струва един невинен живот. — По този часовник той беше измервал последните две години. „Досега допуснах да се погубят сто живота.“ Само пътуването от Земята до Ескобар му струваше хиляда бетански долара и четири мъртви клона.
— Разбрах — каза тъжно Торн, стана и отнесе чашата си. След това премести стола си и го закрепи в придържащите челюсти пред комуникационния пулт. — Това дете е определено за подлагане на операция, нали?
— Да. Макар че не е само то.
Торн започна да натиска разни клавиши.
— Как стои въпросът със средствата? Това влиза в твоите задължения.
— При тази мисия се плаща в брой при доставка. Необходимите средства, по твоя оценка, може да изтеглиш от фондовете на Флота.
— Добре. Сложи си дланта тук и потвърди сумата, която искам да изтегля. — Торн му поднесе една клавиатура с дактилен сензор.
Без да се колебае, той постави дланта си върху сензора. За негов ужас върху дисплея светна червена сигнална светлина за непознат спесимен. „Не! Това е невъзможно, спесименът трябва да познат, трябва!“
— Проклета машина. — Торн рязко удари клавиатурата в ръба на масата. — Оправи се. Опитай пак.
Този път той посегна със страх. Компютърът обаче прие новите данни, слава Богу, и издаде категорично съобщение, че го познава. Разтуптяното му сърце започна да се успокоява.
Торн набра на клавиатурата още данни и каза през рамо:
— Нямаш никакви въпроси относно групата, която искаш да участва в мисията, нали?
— Нямам — глухо като ехо отговори той. — Действай. — Трябваше да се измъкне оттук преди напрежението от този маскарад да провали доброто начало.
— Обичайната каюта ли да ти приготвя? — попита Торн.
— Естествено. — Той се изправи.
— Подразбирам, че скоро… — Хермафродитът провери едно показание сред комплекса светлини на дисплея за материално-техническото обезпечаване над видеоекрана на комуникационния пулт. — Дактилната ключалка все още е настроена за твоя отпечатък. Отивай да лягаш. Изглеждаш уморен. Каютата е под контрол.