Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 85

Тя затвори очи.

— Утре — кимна мис Марпъл — ще се опитам да поговоря с инспектор Къри. Ако желае да ме изслуша…

Глава 21

— Да, мис Марпъл? Какво има? — попита инспектор Къри доста нетърпеливо.

— Може ли да отидем в големия салон?

Инспекторът я погледна изненадано.

— Ако това е представата ви за уединение… По-добре тук… — Той огледа кабинета.

— Не, не търся уединено място, инспекторе. Искам да ви покажа нещо. Нещо, което Алекс Рестарик ме накара да видя.

Инспектор Къри потисна въздишката си, стана и последва мис Марпъл.

— Да не би някой да ви е казал нещо ново? — попита той с надежда.

— Не — отговори мис Марпъл. — Не става дума за това, което говорят хората. Става дума за илюзии… за фокуси. Някои от тях се правят с огледала, ако разбирате какво имам предвид.

Инспектор Къри не разбираше. Той се вгледа в нея и се зачуди дали е с всичкия си.

Мис Марпъл застана на едно място и кимна на Къри да дойде до нея.

— Искам да си представите, че това е сцена, инспекторе. Каквато е било в нощта, когато бе убит Кристиян Гулбрандсен. Вие сте тук, в залата, и наблюдавате хората на сцената. Мисис Сероколд, аз, мисис Стрет, Джина и Стивън… и точно както на истинска сцена, има много входове и изходи, а героите излизат, влизат и застават в различни положения. Само че, когато сте сред публиката, не се замисляте къде всъщност отиват. Тръгват, за да отворят „пътната врата“ или до „кухнята“, а когато вратата на сцената се отвори, виждате част от боядисания картон отзад. Само че реално те отиват зад кулисите — там, където са дърводелците, електротехниците и другите актьори, които очакват реда си. Те излизат… вече в един друг свят.

— Не разбирам, мис Марпъл…

— О, зная… Сигурно звучи много глупаво… Но ако си помислите за всичко това като за театър и декорът се нарича „Големият салон в Стонигейтс“… Какво точно има зад сцената?… Искам да кажа… Какво в случая са кулисите? Терасата, нали? Терасата и многото прозорци, които гледат към нея. Виждате ли, ето как е направено. На тази мисъл ме наведе фокусът с разрязаната на две жена.

— Разрязана на две жена? — Сега вече инспектор Къри беше напълно сигурен, че мис Марпъл не е съвсем с всичкия си.

— Един много вълнуващ фокус. Сигурно сте го гледали… Само че жената не е една, а са две. Главата на едната и краката на другата. Изглежда сякаш е едно разполовено тяло, но всъщност са две. И аз си помислих, че би могло и да е точно наопаки. Двама души, всъщност могат да бъдат един.

— Двама души да бъдат един? — Инспектор Къри доби отчаян вид.

— Да. Не за дълго. Колко време му беше нужно на вашия полицай, за да изтича до къщата и да се върне? Две минути и четиридесет и пет секунди, нали? Това, за което говоря, би отнело по-малко от две минути.

— Кое би отнело по-малко от две минути?

— Фокусът. Фокусът, в който участват не двама души, а един. Хей там, в кабинета. Ние виждаме само предната част на сцената. Зад нея има тераса и ред прозорци. Колко лесно е, когато в кабинета има двама души, единият да излезе през прозореца, да изтича по терасата (стъпките, които е чул Алекс Рестарик), да влезе през страничната врата, да застреля Кристиян Гулбрандсен и да се върне обратно, докато в това време другият в кабинета имитира два гласа, за да си мислим ние, че вътре има двама души. И това е било така през повечето време, но не и през този период от по-малко от две минути.