Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 83

Двете влязоха в къщата през страничната врата.

Глава 19

Завариха семейството събрано в библиотеката. Луис Сероколд крачеше нагоре-надолу и се чувстваше някакво напрежение.

— Случило ли се е нещо? — попита мис Белъвър.

— Тази вечер Ърни Грег не се е явил на вечерна проверка — отговори Луис кратко.

— Избягал ли е?

— Не знаем. Мавърик и другите от персонала го търсят в района. Ако не го открием, ще трябва да се обадим в полицията.

— Бабо! — извика Джина и се втурна към Кари Луиз изплашена от пребледнялото й лице. — Изглеждащ зле!

— Не се чувствам добре. Горкото момче…

Луис продължи:

— Тази вечер смятах да го питам дали наистина снощи е видял нещо, заслужаващо внимание. Смятах да му предложа добра работа и след първия разговор щеше да стане дума и за това. А сега… — Той млъкна.

— Глупаво момче… Горкото глупаво момче… — промърмори мис Марпъл.

Тя поклати глава и мисис Сероколд попита тихо:

— Значи и ти смяташ така, Джейн…?

Влезе Стивън Рестарик.

— Търсих те в театъра, Джина — заговори той веднага. — Струва ми се, че щеше… Ей, здравейте. Какво се е случило?

Луис повтори разказа си и тъкмо привършваше, когато влезе доктор Мавърик заедно с едно русо момче с розови бузи и подозрително ангелски вид. Мис Марпъл си припомни, че го бе виждала на първата вечеря след пристигането й в Стонигейтс.

— Доведох Артър Дженкинс — каза Доктор Мавърик. — Изглежда той е последният, който е разговарял с Ърни.

— Артър — започна Луис Сероколд, — моля те помогни ни, ако можеш. Къде е отишъл Ърни? Или е някаква шега?

— Не знам, сър. Честно, не знам. Нищо не ми каза. Говореше само за театъра, т’ва е всичко. Разправяше к’ва страхотна идея имал за декорите и че мисис Хъд и мистър Стивън много я харесали.

— Има и още нещо, Артър. Ърни твърди, че снощи е скитал из градината, след като вратата е била заключена. Вярно ли е?

— Ами! Само се хвали, т’ва е. Умира да излъже! Той никога не е излизал нощем. Хвалеше се, но никак не го биваше с ключалките. Ако е истинска, не може да направи нищо. Както и да е, снощи не е излизал, защото знам.

— И не го казваш само за да не ни ядосаш, нали?

— Честен кръст! — извика Артър хрисимо.

Луис не изглеждаше съвсем доволен.

— Чакайте! — ослуша се доктор Мавърик. — Какво е това?

Чуваха се приближаващи се гласове. След малко вратата се отвори и влезе очилатият доктор Баумгартен — беше пребледнял и се олюляваше.

— Намерихме го — простена той. — Тях… Ужасно…

Отпусна се върху едни стол и попи потта от челото си.

— Какво означава това „тях“? — намеси се Милдред Стрет.

Доктор Баумгартен целият се тресеше.

— Долу в театъра. Главите им са размазани. Голямата противотежест е паднала… Алексис Рестарик и Ърни Грег… Мъртви са…